ЦЕНТЪР ЗА АКАДЕМИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ СОФИЯ

Центърът за академични изследвания София (ЦАИ) е независима институция с нестопанска цел, създадена за популяризиране на съвременни академични стипендии и сътрудничество в областта на хуманитарните и социални науки. Прочети повече »

Публична лекция

09 Май 2018

Д-р Калин Кирилов ще изнесе публична лекция на тема: "Филипополското дукство: една мимолетна балканска кръстоносна сеньория в историческата и фолклорната памет" на 9 май 2018 (сряда) от 18:00ч. в зала „Виктория" (ет. 4) на Столична библиотека, пл. „Славейков" 4.

Кратка информация: Лекцията се фокусира върху историческите и фолклорни реликти, свързани с латинското дукство Филипопол - една мимолетна кръстоносна сеньория, създадена в Северозападна Тракия в началото на XIII в. Филипополското дукство възникнало като последица от разпадането, разделянето и завладяването на Византия през 1204 г. от кръстоносците и основаването на Латинската империя в Константинопол. С едно кратко прекъсване (1206-1208 г.) то просъществува почти четвърт век, чак до времето на българското завоюване на Тракия от цар Иван Асен II през 1230 г. Последователно управлявано от господарите на две родствено свързани френски кръстоносни фамилии от графство Ено - Трит и Строьм (Естрьо) - в продължение на близо две десетилетия пограничното латинско дукство се озовава в средата на кървав и тежък конфликт, в който се сблъскват интересите на френски, фламандски и венециански кръстоносци, българи и гърци. Въпреки мимолетното си съществуване, тази малка погранична кръстоносна сеньория, установила се в западната част на Горнотракийската низина и по северните склонове на Централните Родопи, била едно от значимите и стратегически важните феодални владения в Латинската империя, свързващо Северна Тракия с Беломорието и очертаващо границата между кръстоносната държава и българското царство. Впечатляващо е, че при все кратката си история Филипополското дукство и неговите чуждоземни господари са успели да оставят отпечатък не само в историческите хроники и документи. Изглежда, че споменът за тях е бил достатъчно силен и устойчив, за да остави трайни следи и в колективната памет на българите, свидетeлства за което се откриват във фолклора, езика и изкуството. В допълнение към всички налични и вече известни исторически източници, авторът на този проект изследва, изучава и анализира някои по-малко известни латински, старофренски, венециански, византийски и български исторически, археологически, иконографски и фолклорни източници. Тези новооткрити свидетелства хвърлят нова светлина върху историята на често пренебрегваната от изследователите балканска кръстоносна сеньория, върху родословието, проспографията и хералдиката на управляващите Филипополското дукство благороднически фамилии, върху хронологията, географското му разположение, политиката и връзките му с местното тракийско население и неговите съседи, както и върху ролята му на важен регионален и граничен политически фактор. Интердисциплинарният и сравнителен подход на това изследване имат за цел да ревизират досегашния прочит на историята и да създадат първия академичен опит, посветен изключително на изследването и реконструкцията на историята на латинското присъствие в Северозападна Тракия в епохата на кръстоносните походи и неговото трайно въздействие върху местната историческа и фолклорна памет и особено върху историята на Филипополското дукство.

Калин Йорданов e доктор по история, медиевист и изследовател на кръстоносните походи и Латинския ориент. Възпитаник е на НУКК с лицей за изучаване на италиански език и култура и на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски". Хоноруван преподавател в катедра "Стара история, тракология и средновековна история" в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски" и в катедра „История" в Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски". Основател и председател на „Modvs Vivendi - Средновековно общество в България" и член на „Mediaevalia - Сдружение за средиземноморски и европейски средновековни изследвания". Композитор и изпълнител в музикалните групи „Irfan" и „Исихия". Научните му интереси са в областта на средновековната история на Западна Европа, Балканите и Източното Средиземноморие и историята на изкуството на, и са свързани с теми като култа към реликвите, „свещената кражба", поклонничеството, кръстоносните походи, културата на войната, културата на ежедневието и др.

Избрани публикации:

Монографии:

Кръстоносните походи: реликви и чудеса (Поклонничество, авантюра и лов на светини в Ориента XI-XIII в.). Издателство „Изток-Запад" (София, 2015).

Статии и глави от книги:

- Магията в политическата практика на Византия и смъртта на някои средновековни български владетели. - В: Сборник с доклади от ХV Юбилейни Кюстендилски четения 2008 г. - Заговори и преврати в историята, Кюстендил, 2010, с. 44-52.
- "Милосърдните блудници" - проституцията в Латинския Ориент в епохата на Кръстоносните походи (ХІ-ХІІІ в.)., Минало, 2009, 2, с. 29-46.
- Поклонничеството, култът към реликвите и ловът на светини в навечерието на Първия кръстоносен поход., Medievalia, I, 1, 2011, с. 5-30.
- Константинополските реликви преди 1204 г. - В: Collegium Historicum, т. I, 2001, с. 384-398.
- Нов поглед към битката при Адрианопол (Военният ресурс на ранната Латинска империя и кампанията от април 1205 г.)., Medievalia, I, 2, 2011, с. 106-148.
- Загадъчната смърт на българските владетели., National Geographic - България, 11 (73), 2011, с. 28-43
- Калоян и Балдуин - Сблъсък на владетели., National Geographic - България, 12, 2012
- Реликвите на Честния Кръст и Третият кръстоносен поход. В: Сборник с доклади от национална конференция с международно участие „Религии и религиозни политики - минало и настояще", София, НБУ, 11-12 май 2012. (под печат)
- Новите свети мъченици: Култът към светците, блажените и мъчениците на кръстоносното движение от XI-XIII в. В: MEDIAEVALIA: QUOD DEUS VULT! Сборник в чест на професор дин Красимира Гагова (съст.: Попова, И., Николов, А., Дюлгеров, Н.), С., 2013, с. 227-255.
- Загадъчната колекция от константинополски реликви на Робер дьо Клари., Medievalia, VI, 8, 2016, с. 46-52.
- Венецианските „furta sacra" и ловът на реликви в Романия (1204-1261 г.). В: "Западната експанзия на Балканите (военно-монашеските ордени и италианските морски републики) XII-XV в." (2018 - под печат).
- "Случаят „S., principis Philippensis" - две новооткрити писма на папа Хонорий ΙΙΙ от 1217 и 1218 г. като извор за българо-латинските отношения". В: Bulgaria Mediaevalis 8 (2018 - под печат).

 

 

© 2009 ЦАИ. Всики права запазени.
България, гр. София, ул."Стефан Караджа" 7, вх.В, ап.23, тел.: (+359) 2 980 37 04, факс: (+359) 2 980 36 62, e-mail:
Продукт на WF