Минали програми

Програмата "Модерност и идентичност" за независими изследователски стипендии е финансирана от Националния фонд за научни изследвания и цели подкрепата на млади и обещаващи български учени от областта на социалните и хуманитарните науки.

Изследванията в рамките на този двегодишен проект се фокусират върху сравнителен анализ на различни идеологически традиции, тематизирайки връзката между модерност и историчност (връзка, която е в основата на наративите за модерните идентичности от периода 1900-1945 г.) в три региона, съставени от “малки” страни: Централна, Югоизточна и Северна Европа. При избора на идеологиите като ключов елемент за изследване се отчитат визиите за миналото и бъдещето, както и приемствеността или отсъствието й в широкия спектър на социалната и политическата мисъл на двадесети век, занимаваща се с модерността и идентичностите. Изследването се съсредоточава върху начините, по които традициите са били създадени и интерпретирани от различните клонове на хуманитаристиката и новообразувалите се социални науки. Проектът, финансиран от Юбилейната фондация на Шведската банка и Фондация “Фриц Тисен”, Германия, стартира през 2007/2008 г. с два международни проучвателни семинара. По него работят млади учени и утвърдени специалисти от социалните и хуманитарните науки, идващи от различни европейски държави.

Двегодишният международен интердисциплинарен проект цели да изследва динамиката, и по-специално тенденцията към намаляване на авторитета и социалното доверие в областта на правото и закона в общия контекст на глобализацията. Акцентът е върху (европейските) пост-тоталитарни общества, като основните задачи са: да се установят систематичните/ структурните и епистемологичните предпоставки за дълбоките промени в нивата на авторитета и социалното доверие, да се проучи влиянието на тези процеси върху (не)стабилността и възможностите за институционални реформи в областта на правото, както и да се установи наличния потенциал на съществуващите теоретични традиции, свързани с проблематиката на проекта, като се достигне до производство на нови идеи и подходи. Авторитетът и социалното доверие са основни съставки на социалния живот, а в определен смисъл могат да бъдат видени като „спойката” на социалната интеграция. Както всички останали елементи на съществуването на човечеството в исторически план, те са обект на постоянни, а понякога и фундаментални промени, които могат да повлияят на самите основи на обществото.

Международен проект по Шеста Рамкова програма на Европейската Комисия (2004 – 2007), осъществен в партньорство с три централноевропейски държави (Унгария, Полша, Словения) и три югоизточноевропейски (Хърватска, Румъния, Сърбия и Черна гора). Проектът разглежда срещата и взаимодействието на източно- и западноевропейските икономически култури. Изследват се областите “предприемачество”, “управление” и “икономическо знание”. Изборът на тези области почива на убеждението, че носителите на икономическа култура – бизнесмени, служители в обществения и държавния сектор, икономисти - оказват значително влияние върху икономическата политика на Европейския съюз и върху социалното взаимодействие между стари и нови страни-членки. Вместо да залагат на опростената схема, в която силната западна култура поглъща слабата източна, изследователите изследват разнообразието от трайни културни хибриди в икономическото и социално поведение. Така по безпрецедентен начин разширяването на ЕС на изток бива разгледано паралелно с недооценения си аналог – разширяването на запад.

Това е форум за научен обмен, който привлича множество учени от различни институции. Серията “Исторически клуб”, първа от този вид под покрива на Центъра, вече е установила собствени традиции. Срещите под формата на форум-групи дадоха възможност за задълбочени дискусии относно оригинали исторически проучвания. В началото на 2006 г. в рамките на Клуба, беше открита нова секция “Османските Балкани, 18 – 19 век”, инициирана от докторанти от Институт за балкански науки, Софийски университет и Института по история. Първата публикация от поредицата на Центъра “Изследователски форуми” излезе в резултат на дискусиите през първата една година от съществуването на Клуба, под заглавието “Балканският 19-ти век. Други прочити” (2006).

Успоредно с успешната гост-лекторска програма на Центъра с участието на изтъкнати чуждестранни учени, през 2006 г. стартира българска гост-лекторска програма с името „Академични диалози”. Подкрепена от Министерството на образованието и науката, програмата предоставя платформа за изява на новаторски български изследователски групи, работещи в областта на социалните и хуманитарните науки. В рамките на програмата Центърът кани изтъкнати български учени и ръководители на изследователски групи, за да представят възгледите, историята, дейностите и резултатите от изследванията си. Всяка среща за представяне на конкретна тема е последвана от открита дискусия.

Целта на този колективен изследователски проект (2003 – 2006), осъществен в партньорство с Института за академични изследвания в Германия (Wissenschaftskolleg zu Berlin), бе да изследва зоните на пресичане и взаимодействие между институционалните роли и колективните идентичности, оказали се особено значими за страните в Югоизточна Европа. Това е регион, в който наложената отвън адаптация към западни институционални модели съжителства и взаимодейства с предхождащи идентичности и институционални роли. Именно този сблъсък на западни норми с източноевропейски контексти води до специфични форми на хибридизация, които са ефективен изследователски инструмент за разбиране на местните форми на рационалност. В проекта, финансиран от Фондация “Фолксваген”, участваха 9 български и 7 чужди учени от 6 страни в Югоизточна Европа.

Тази дискусионна серия (2004 – 2005) бе посещавана от български учени от различни научни полета (философия, социология, история, психология, литературна критика, лингвистика, педагогика и др.), при които идеята за рефлексията / възприятието играе ключова и решаваща роля. Изясняването на действителната роля на тази концепция в историята и другите научни дисциплини дава възможност да се проследи смисъла и приложимостта на идеята за рефлексията. Целта на тази инициатива е да предостави на участниците поле за сравнение и диференциране на гледните точки за ролята и значението на рефлексията.