Индивидуални проекти

Проектът изследва разликата в заплащането между мъжете и жените в българската индустрия през първата половина на ХХ век. Целта е да се проследи динамиката на възнагражденията в индустриалната заетост и да се анализират факторите, които водят до тяхното сближаване или раздалечаване. Ще се проследят не само разликите по пол, но също и по възраст, индустриалнии сектор и по региони. Въз основа на богат статистически материал, архивни документи и печатни източници, изследването разглежда факторите, които влияят върху тези процеси като войни, икономически кризи, технологични иновации и политически промени. Особено внимание се отделя и на обществено-политическите дискусии за справедливо заплащане на труда и равенство между половете в рамките на различни социални движения, по време на трудови конфликти и тристранни преговори, при формирането на държавни политики и приемането на ново законодателство.

Проектът има за цел да проучи начините, по които природата в градска среда се конструира като дива с цел нейната защита в случая на два постсоциалистически града в Югоизточна Европа. В съвременния екологичен дискурс природата се възприема като равностоен партньор на застроената градска среда в процеса по постигане на устойчиво развитие. Настоящото изследване подлага на критически анализ понятията за „ренатурализация“ и „подивяване“ на градовете, с фокус върху два постсоциалистически балкански града – София и Букурещ. Изследването използва критични подходи в областта на културата и градските изследвания за да оспори доминиращия разказ за „дивите“ постсоциалистически градове. То ситуира тези процеси в по-широкия контекст на социалистическото наследство на България и Румъния и прехода им към пазарна икономика и демократично управление. Като изследователски казуси са избрани Боянското блато – естествена влажна зона на територията на София, подложена на натиск от частни инвестиционни проекти, и природния парк „Въкърещи“ – самозародила се влажна зона върху терен на неосъществен социалистически проект за изкуствено езеро. Макар двата казуса да имат различна физическа история, те споделят близки съвременни значения като уникални градски „диви“ зони, важни за устойчивото развитие и убежище за нечовешки видове. Изследването допуска, че съвместното разглеждане на тези случаи би откроило как дискурсите за изменението на климата оформят конструирането и оспорването на съвременната градска природа.

Делегитимизирането на чуждестранни владетели играе важна роля в новоасирийската пропаганда. В асирийските извори чуждите владетели са обрисувани като кръвожадни злодеи, които убиват дори най-близките си роднини, и като нарушители на договорите, които пренебрегват предупрежденията на боговете и мъдрите хора. Поради това асирийците трябва да се намесят, за да възстановят справедливия ред в света. След поражението им пропагандата не спирала, а бившите врагове били осмивани. Докато на обосновката на експанзионистичната политика на Новоасирийската империя (934-745 г. пр.Хр.) са посветени детайлни изследвания, то досега не е правено подробно изследване на описанието и делегитизамацията на чуждите владетели. Проектът ще изследва новооасирийските наративи за и представянето на чужди владетели и тяхната власт. Изследването на новоасирийските стратегии за делегитизамация е приносно не само за областта на древните близкоизточни изследвания, но и за областите на имперските изследвания, политологията, изследванията на пропагандата и настоящата дискусия за хибридната война.

This study explores the impact of Goethean morphology and plant thinking on Central and East European thought between 1917 and 1968. Using a comparative and interdisciplinary lens, it investigates how morphology, sidelined by Marxist-Leninist dogma, shaped discourses on expression, embodiment, organicism, and posthumanist ontologies, offering an alternative to both Western structuralism and Soviet dialectical materialism. It challenges established narratives, such as the canonisation of Russian formalism, by highlighting the contributions of Ukrainian and Czechoslovak theorists like Volodymyr Koryak, Jan Mukařovský, Vladimir Skalička, and Vilém Mathesius. Introducing ‘morphological materialism’ as a counterpoint to dialectical materialism, the study offers new readings of Soviet theorists such as Vladimir Vernadsky, Lev Vygotsky, and Evald Ilyenkov. It also reassesses the role of Czechoslovak phenomenology and philosophy of science, focusing on thinkers like Emanuel Rádl, Václav Příhoda, and Jan Patočka. By uncovering the dynamic interplay between morphology, philosophy, and politics, the study reveals a lost intellectual tradition that shaped conceptions of form, agency, and scientific knowledge in the region. Ultimately, it reasserts the relevance of morphology as a philosophical paradigm that can bridge the humanities, arts, and sciences, offering critical insights into contemporary debates on technology, ecology, and more-than-human entanglements.

This residency aims at three months of intensive research and making in Sofia, Bulgaria, to focus on mineral and geological aggregations specific to the region, and observable examples of mineral extraction processes. The research will ultimately constitute a working period towards producing a new series of sculptural works locally crafted and an experimental film.mathelinemarmy.ch @formsactexcavations

„Митът и музиката на Скрябин“ изследва наследството на композитора Александър Скрябин в руската култура през ХХ век. Проектът разглежда създаването на мита за Скрябин като луд и месия през първото десетилетие на ХХ век и преминава към съветското присвояване на творчеството на Скрябин през 20-те години на ХХ век, когато то се слива с култа към електричеството и се тълкува като пророчество за революцията. По-нататък ръкописът разглежда посмъртното влияние на творчеството на Скрябин върху поетиката на шестима големи руски автори (Иванов, Замятин, Манделщам, Пастернак, Шаров) и изследва влиянието на Скрябин върху руските емигрантски общности в Берлин и Париж (Бели, Кандински, Обухов, Вишнеградски). След това изследването проследява как идеите на Скрябин са вдъхновили съветските мултимедийни технологии и изкуство, свързани с космическите изследвания, като например фотоелектронния синтезатор ANS от 1957 г., използван за предизвикване на звука на чуждата планета във филма на Андрей Тарковски „Соларис“, и светлинно-звуковото изкуство за съветските космонавти, разработено от инженера-художник Булат Галеев в Казанския институт „Прометей“.

Необходимостта от реформа на политиката на разширяване на ЕС под натиска на геополитическите обстоятелства е ясно призната както от изследователите, така и от експертите (Börzel 2023; Schimmelfennig 2023a; Schimmelfennig 2023b; Sydow & Kreilinger 2023; Nizhnikau & Moshes 2024). Това усилие изисква промяна в познавателната перспектива, тъй като повечето от изследванията в тази област са ограничени от рамката на доминиращия рационалистичен подход, който: а) е разработен преди началото на Източното разширяване и б) е насочен към универсално теоретично разбиране (Sedelmeier 1996; Schimmelfennig 1996; Sedelmeier 2011). Спецификите на посткомунистическите общества, възприемани от основните участници в това разширяване като „съвсем различен звяр“ (Landaburu 2007), бяха пропуснати. Целта ни е да променим менталната карта в мисленето за разширяването на ЕС, като подчертаем фундаменталната логика на методологията на разширяването чрез практическото ѝ проявление в пакетите за разширяване на ЕС. Ще приложим сложна качествено-количествена аналитична методология, за да отидем отвъд официалните изявления в докладите за страните и да достигнем до систематична структура на ключовите характеристики на политиката. Това познание ще позволи да се направят някои фундаментални промени в подхода на ЕС към бъдещите разширявания, като се цели постигането на качествено различни резултати в много по-успешното европеизиране на страните кандидатки.

В България няма полицейско насилие. Това изглежда е консенсусът, постигнат сред широк набор от политици, журналисти и дори потребители на социалните медии. Въпреки това в Европейския съд по правата на човека бяха спечелени множество съдебни дела срещу България; психолог от Министерството на вътрешните работи признава по телевизията, че проблемът с полицейското насилие може да се превърне в системен; а веднъж на няколко години избухва скандал заради предполагаема злоупотреба с власт от страна на полицейски служители. Макар че шепа активисти и неправителствени организации се опитват да следят полицейското насилие в страната, това остава трудна битка, тъй като няма официална статистика и не е прието определение на ключови понятия като „полицейско насилие“ или „полицейски тормоз“. Този проект се стреми да разбере значенията, които различни заинтересовани страни - журналисти, жертви, адвокати и полицейски служители - приписват на „полицейското насилие“, и какви са стратегиите, чрез които тези заинтересовани страни разбират самата категория „полицейско насилие“. За тази цел проектът използва комбинация от количествени и качествени методи, включително интервюта, анализ на дискурси и текстове, както и основни статистически данни.

The project presents an interdisciplinary approach to the interrelationship between media, language, and society in the context of conflicts and wars. It integrates frameworks from sociolinguistics and psycholinguistics, describes the phenomenon of media language and compares it in different countries. On the example of the warfare between Ukraine and Russia (Russian military aggression), the study will show the impact of the conflict on the media language, type of media and society, as well as make a comparative analysis of the methods and techniques used by media actors to communicate with people. In this context, Dr Yuliya Krylova-Grek pays attention to the different aspects of language in the period of war and conflicts: language as a weapon (“weaponized language”), language as a tool of resistance, and counteraction to psychological operations (PSYOPs). The interdisciplinary approach allows the researcher to explore what methods and tools media actors use to influence public opinion and how the choice of language is determined by social and political context, depending on the country and region. The project is based on a comparative study of how media operate during conflicts and crises in different countries and regions (Ukraine, Russia, Central and Eastern European countries).

This project aims to determine the specifics of the images of Ukraine constructed by church historians of the Russian Empire during the "long" 19th century. The transformation of Russian church narratives about Ukrainian history will be examined from the broad perspective of the history of colonialism, nationalism studies, and new imperial history. Dr. Pavlo Yeremieiev will try to discover how the characteristics of the Ukrainian lands in church historiography were influenced by the historians' personal theological, historiosophical, and socio-political views, changes in methodological approaches to studying history, and general cultural trends of the era. Can we characterise the Russian Orthodox Church as a maiden of the state (in terms of Richard Pipes) in constructing the images of the Ukrainian past? What was the role of the scenarios of power (in terms of Richard Wartman) and the invention of tradition (in terms of Eric Hobsbaum) in constructing the images of Ukrainian lands by Russian church historians? How did the Russian, Ukrainian and Polish national movements influence the church's historical narratives about Ukrainian lands? In what way did the church historians actualise Biblical images and medieval concepts (the Second Jerusalem and so on) to characterise Ukrainian religious history?