Индивидуални проекти

Нарастващото внимание към изучаването на ежедневната история, микроисторията, човешките емоции и личното възприятие на събитията е характерна черта на съвременната историческа наука. Различните аспекти в ежедневието на Първата светавна война - бежанци, икономически трудности, глад, обществени настроения - стават обект на активно изследване в западноевропейските страни,  но и в тези от централна и източна Европа като Полша и Украйна. Предложеният научен проект е посветен на една от сферите на човешкия живот във военни условия, а именно, провеждането на празници в условия на тотална война, както и техните особености в зависимост от региона, държавата и конкретната общност. Основната задача на автора е да установи как точно Първата световна война е променила празничните практики на воюващите народи, тяхното социално и индивидуално възприятие, кои от тези практики са останали на заден план и кои са продължили да се честват въпреки военната обстановка. Ще бъде обърнато внимание и на регионалните, етнонационалните и други различия при празнуване през тези години. Географските граници на проекта ще обхванат украинските, полските и българските земи.Централно място за осъществяването на изследването заемат т. нар. его-източници (дневници, както и мемоари, писма и др.), които пряко предават обществената атмосфера, емоциите на участниците и обстоятелствата при честването на празниците.

Предложеният проект изследва политическата и интелектуална роля на Михайло Драгоманов във формирането на съвременна Украйна през 19-ти век. Той анализира интерпретацията на Драгоманов за социализма в рамките на по-широките традиции на западноевропейския утопичен социализъм (Прудон, Сен-Симон, Фурие, Оуен) и руската революционна мисъл (Херцен, Огарев, Лавров, Кропоткин, Плеханов), проследявайки еволюцията на неговите идеи в отговор на променящите се политически и социални условия. Често наричан „втори Херцен“, Драгоманов играе ключова роля в адаптирането на социалистическата мисъл към бездържавното състояние на Украйна, застъпвайки се за федерализъм, културна автономия, демократичен социализъм и анархизъм. Новостта на проекта се състои в поставянето на украинската модерност в рамките на по-широки европейски дебати за социализма и национализма, оспорвайки доминиращите национално-центрични наративи, като демонстрира интеграцията на Украйна в европейските интелектуални и политически дискурси. Освен това, проектът реконструира интелектуалните мрежи на Драгоманов, като анализира кореспонденцията му с европейски и украински мислители, подчертавайки ролята му във формирането на украинското национално движение в рамките на по-широките социалистически и федералистки традиции на Европа от 19-ти век.

Колко дълго елитите могат да поддържат висок социален статус? Колко бързо обикновените хора могат да се изкачват по социалната стълбица? Гари Бекер и Найджъл Тоумс (1986) показват, че доходите, които са били в полза или не на предците, са изчезнали за три поколения. Въпреки това, Грегъри Кларк и колегите му (Clark, 2014; 2015), използвайки фамилни записи и исторически данни, установяват, че елитите запазват висок социален статус в продължение на векове с вероятност, близка до единица. Използвайки иновативния подход на Грегъри Кларк, моето изследване се опитва да отговори на тези и други свързани въпроси, като анализира мобилността на украинските родове през 19-ти-21-ви век на територията на съвременна Украйна, Русия, бившия СССР и Руската империя. Предварителните изчисления показват, че притежателите на украински благороднически фамилни имена са били два пъти свръхпредставени в Държавната дума на Руската империя. Успяха ли те да запазят високия си социален статус по време на двете световни войни, Октомврийската революция и формирането и разпадането на СССР? Улесниха ли Комунистическата партия и националната независимост социалния напредък на хора с общ украински произход? Отговорът на тези въпроси не само ще допълни съществуващите изследвания, но и ще преосмисли историята и логиката на онези бурни събития, на които сме свидетели днес.

Въз основа на архивни документи, включително неизползвани досега, този проект изследва масовата принудителна емиграция от Османската империя в резултат на Гръцката революция за независимост (1821–1829). Целта е да се проучи ежедневието на гръцките бежанци и адаптацията им към новите условия на живот в южните райони на Руската империя, по-специално в Одеса, Кишинев и околните райони (днешни Украйна и Молдова). Целите се състоят в проучване на действията на правителството по организирането на специални комисии за подпомагане на бежанците, преглед на дейността на тези институции като инструменти на руската политика по гръцкия въпрос, анализ на успехите и неуспехите в настаняването на бежанци и вникване в ежедневието на хората, оказали се в трудни обстоятелства като бежанци, включително условията в родината им, които са ги принудили да бягат, семейните истории и техните финансови и човешки нужди в новия контекст. Акцентът е върху дейността на специалните комисии, създадени да контролират престоя на бежанците: Комитетът за подпомагане на цариградските гърци, пристигащи в Одеса, и Одеската и Кишиневската гръцка помощна комисия. Актуалността на настоящето изследване се подчертава от нарастващия брой бежанци поради продължаващия военен конфликт в Европа, което засилва необходимостта от историческа ретроспектива на подобни социални промени.

Текстът на Църковния устав е известен на учените под формата на различни преписи и издания. Традиционно той се разглежда като смесица от автентични укази, издадени от покръстителя на Рус, чиито оригинали не са запазени. Съответно, учените се фокусират върху реконструкцията на оригиналния текст, от който по-късно са възникнали различните му версии. Настоящият ми проект обаче предлага различен набор от изследователски въпроси и подходи. На първо място, предлагам да се разгледа Църковният устав като текст, който няма пряка връзка с действителната история на княз Владимир. Вместо това, предлагам да се разгледа като текст в рамките на историята на идеите и представите на княза, които са разпространявани през първите векове след разпадането на княжеска Рус в средата на 13 век.Същевременно текстът отразява интелектуален ангажимент към византийските сборници с канонично право (Номоканон), авторитетно издание, пристигнало в Рус от България през 1262 г. Тези въпроси се изследват най-добре чрез изучаване на най-старите ръкописи, съдържащи се в Църковния устав, и чрез използване на методите на критичен текстов анализ. Друг аспект на изследването се отнася до културния трансфер и особеностите на историческата писменост в териториите на следмонголска Рус. Изследването на произхода и историята на “Устава на Владимир“ е от решаващо значение за разбирането на развитието на църковните структури след разпадането на Рус през втората половина на 13 век, както и формирането на нови конфесионални, политически и културни идентичности в ранномодерна Украйна и Московия.

The project’s overarching aim is to problematize the concept of (Central) Europe in a transregional, global perspective, in relation to (Latin) America and Russia, Asia through the phenomenological prism of individual experiences of travel and life in exile (self in the mirror of other). The research distances from the widely spread in the scholarship geopolitical approach to East-Central Europe founded on region-building ideas and identity politics. The emphasis is put on geopoetics and literary self-identifications of several Central European writers (Czesław Miłosz, Andrzej Bobkowski, Joseph Roth, Alma Karlin) reshaped in relation to changeable places, cultures and plural temporalities. Drawing on interdisciplinary area of sensory studies the project addresses the writers’ changeable “grammars of identity/alterity” nourished by emotional responses to various instances of Eastern and Western otherness. The geopoetic approach traced in egodocuments re-evaluates the region’s dominant geopolitical conceptualizations structured along the horizontal axis which trapped the Slavic nations in an unfavourable position of in-betweenness forcing on them the complex of inferiority in the face of more civilized West and greater imperial East. The geopoetic transregional horizon sheds a new light on East-Central Europe as an array of sensory topographies stretched from North to South and placed in a global framework.

Borders and border regions are currently experiencing a surge in research interest, a trend that becomes evident when examining the evolution of historiography on this subject over the past 150 years. Academic interest in the ‘phenomenon of borders’ has been significantly shaped by the major global conflicts of the 20th century. During the early modern period, the large Balkan region, dominated by the Ottoman Empire until the late 17th century, played a pivotal role in international relations. This research project aims to explore how the border between Europe and the Ottoman Empire was perceived and represented in the pre-modern era. It will focus on how the visualization and staging of the border within the European-Ottoman context evolved over time. A key aspect of this investigation is understanding how and why the Habsburg-Ottoman border area, which significantly reshaped Southeastern Europe geopolitically, was portrayed as a political reality. The visualization of the border could signify dominance over a vanquished adversary, or conversely, it might attempt to obscure the outcomes of a lost conflict. The creation and representation of borders on geographical and political maps could also reflect dynastic ambitions and aggressive expansionist strategies, which were intentionally communicated to the public of the time through print media. Furthermore, the visualization and conceptualization of the border played a crucial role in the political and diplomatic relations between Vienna and Constantinople. Interestingly, neither the Habsburgs nor the Ottomans had the capacity to assert radical power claims in Southeastern Europe since the 1730s, making ‘power-political symbolism’ vital for both sides. The portrayal of the border was undoubtedly a significant component of this symbolism.

This project analyzes the ubiquitous narratives and experiences about ghosts and treasures in contemporary Paraguay as folk memories of past violence and war. Such haunting spirits and buried riches are said to be results of the War of the Triple Alliance (1864-1870), which killed at least half of Paraguay’s prewar population and during which its wealthy citizens buried their valuables to prevent looting by foreign invaders. Today, Paraguay is full of stories of encounters with distressed wartime ghosts and of people digging the land in search of underground treasures. Also, all Paraguayans are familiar with widespread tales of specters who scare the greedy away from those riches and who reveal their location to selected people deemed worthy of receiving them. Based on ethnographic fieldwork conducted in 2022 and 2024-2025, this project interprets narratives and experiences about ghosts and treasures in Paraguay as vernacular memories that allow people to a) feel the past in the present through the senses of hearing, sight, and touch, and b) make moral sense of trauma and violence in ways that depart from official nationalistic, militaristic commemorations. Such sensory and moral histories offer messages of loss and recovery, of trauma and hope, to today’s war-torn world.

The project explores Buddhist-Christian interactions between Tibet, Italy, and Bulgaria by examining the depiction of the Wheel of Life (Skt. bhāvacakra; Tib. srid pa'i 'khor lo) in the Alphabetum Tibetanum (1762) and its possible influence on Zahari Zograf’s mural at the Transfiguration Monastery (1849–1850). The Alphabetum Tibetanum, a comprehensive study of the Tibetan language and culture authored by the Italian Jesuit missionary and scholar Antonio Agostino Giorgi (1711–1797), contains one of the earliest European representations of the bhāvacakra. An engraving of the bhāvacakra from the Alphabetum Tibetanum became part of Zahari Zograf’s collection and is believed to have influenced the creation of the iconic Wheel of Life mural at the Transfiguration Monastery, a landmark in Bulgarian art. This research investigates the transmission of theological and visual motifs related to the Wheel of Life from its Tibetan origins through the Alphabetum Tibetanum to Eastern Orthodox Christian art, focusing on how Zograf’s mural may reflect Buddhist cosmological concepts. Through an interdisciplinary approach that combines historical, theological, and iconographical analysis with comparative study, the project examines the role of missionary scholarship and cross-cultural artistic exchanges in shaping religious iconography. By tracing these interactions, the study aims to provide new insights into the diffusion of Buddhist imagery within Christian contexts and the broader intellectual exchanges between Tibet, Catholic Europe, and Orthodox Bulgaria in the 18th and 19th centuries. Furthermore, by enhancing the understanding of Buddhist-Christian interactions in theology and art, the research will contribute to interreligious dialogue.

Debt and morality go hand in hand. The notion that ‘one has to repay one’s debts’ remains a part of common consciousness, as the failure to repay a debt is seen as dishonest. But even according to standard economic theory, the statement simply is not true. Lenders have always expected to undertake a certain amount of risk, knowing that default was a common feature of trade. Rather, the desire to ensure that people honour their commitments, fulfil their responsibilities, and complete their contracts can be seen as a moral judgement. How these judgements are made in relation to social and cultural norms — both in the past and in the present — remains unclear. This project will reveal the criteria used by early modern people to judge what they deemed to be respectable and credible actions when repaying debts on the one hand, and fraudulent and criminal activity on the other. Analysing the ways in which a broad range of individuals described, debated, and discussed the concept of indebtedness — across the colonial, revolutionary, and early republic period — will illuminate contemporary understandings of what was considered right and wrong, honourable and deceitful, and criminal and compassionate within the moral landscape of debt recovery.