Индивидуални проекти

he present project intends to investigate the reception and perception of the “Western Classical” in the “Chinese Modern”, by looking at how Chinese intellectuals of the early Republican period understood and translated (both linguistically and conceptually) the political thought of Ancient Greece. I will use sources from the 1910s and 1920s - ranging from the essays of translator and poet Zhou Zuoren to history textbooks and popular magazines - in order to survey the different ways in which Greek conceptual “experiments” (especially the polis and the league or symmachia) became part of the Chinese debate on how to build a “modern” post-imperial order and interacted with other historical references/models (either retrieved from the Chinese past or from Western experiences) in the vibrant confrontation between federalism and centralism, nationalism and cosmopolitanism, progressivism and conservatism. A look at how Mediterranean classical theories justifying socio-political models different from the statist/centralized paradigm circulated in the Republican era, will hopefully contribute to shedding more light on how concepts of “self-government”, “autonomy”, “confederation”, “shared governance” – seen in their historical development – became part of the debate on how to build a “modern nation” – and on the nature of “political modernity” itself.

Меритокрацията (възнаграждение според заслугите) и равенството на шансовете (equality of opportunity) са едни от главните ценности на либералната демокрация. Но тези ценности трябва да се преосмислят в отговор на глобалния феномен на възраждане на популизма, разкриващ социалното и политическо отчуждение на хората, които не принадлежат към елита със „заслуги“ (merit). Учените по политическа теория като Майкъл Сандел отхвърлят идеала за меритокрация, тъй като той налага стигма и дискриминира онези членове на обществото, които то припознава като нямащи заслуги, като например хората без висше образование. Моят проект предприема ново изследване, което предлага алтернативна позиция на тази на Сандел. Аз ще развия по-широк идеал за меритокрация, съвместяващ две взаимозависими концепции за „обективни“ и „субективни“ заслуги. Конвенционалната концепция за обективни заслуги се основава на постиженията, които са признати и възнаградени от съществуващите институции. Моята нова двойна концепция за заслуги включва и субективните заслуги, базирани на личното благосъстояние и развитие.

Макар малко като бройка, до 1944 г. в България съществува прослойка от влиятелни едри земевладелци. Така наречените „чифликчии“ притежават големи стопанства главно в Добруджа, която се завръща в държавните граници с Крайовската спогодба от 1940 г. За едрите собственици промяната на държавната граница скоро означава и промяна на политическия режим. Първоначално комунистическата власт след 9 септември е сравнително толерантна към чифликчиите, но от края на 1947 г. започва политика на борба срещу „кулаците“ по модела на случилото се в СССР. В моето изследване планирам да проследя ликвидирането на големите стопанства в Добруджа, което до момента до голяма степен отсъства от българския историографски разказ или пък остава в сянката на по-големия процес на колективизацията на земеделската земя.

Настоящият проект цели да осъществи анализ на борбите за права и срещу дискриминация, водени от емигрантки, работещи в грижовния сектор въз основа на теренно проучване в Испания и Гърция. Опирайки се на академична литература в сферите на миграцията и деколониалните изследвания, от една страна, и на социалните движения, от друга, проектът се стреми да допринесе за диалога между теоретични перспективи и географски контексти, както и да предостави иновативен емпиричен принос. Изследването повдига въпроса за неравномерното географско разпределение на мобилизациите и организациите на жените, работещи в сектора на грижите, при сходни проблеми и условия, както и за необходимостта от по-нюансирано разбиране на факторите, които допринасят за колективна организация, целяща да защити правата на работниците, и в частност на жените и мигрантите, както и на причините, които я възпрепятстват. Чрез използването на качествени методи, проектът цели да предостави данни, които ще помогнат за изграждането на сравнителен анализ между българските емигрантки в различните страни, между мобилизираните и неорганизираните работнички и между различните поколения български емигрантки по отношение на борбата за техните права.

Проектът има за цел да анализира миграциите на турски и мюсюлмански общности от България към Турция през междувоенния период през призмата на демографските политики и процесите на държавно и национално изграждане. Използвайки подходите на преплетените истории и транснационалната история, изследването ще проследи в сравнителен план как България и Турция развиват специфични стратегии за хомогенизиране на демографски хетерогенните си територии по етнически, религиозни и културни признаци. По този начин проектът ще проучи как миграционните потоци са повлияни от предефинирането на границите на гражданството, идентификационните категории, рамките на приемане и социалните йерархии. Като разглежда историческата динамика на турските и мюсюлманските миграции, изследването ще постави преселването на населения в по-широката рамка на политиките и практиките на двете национални държави на етническо и демографско инженерство. Фокусът е върху конструирането, договарянето и трансформирането на националността и свързаните с това различни държавни стратегии спрямо „желаните“ и „нежеланите“ граждани, категоризирани като мнозинство и малцинства. Проектът ще проследи начините, по които тези категории са инструментализирани в различните визии за национална цялост.

Обект на изследването е имплицитно заявеният в работата на Фердинан дьо Сосюр проект за лингвистична семиология. На първо място, проектът предлага понятието за семиология да се разграничи ясно от това за семиотика, като обхватът на това ново понятие да бъде изследван чрез проучване на ранните фази в развитието на структурната лингвистика, така както са отразени в съчиненията на Сосюр, публикувани и ръкописни. Според първоначалната ни хипотеза преоценката на основните положения на структурализма и семиотиката в съответствие със Сосюровия проект за семиология може да набави редица нови схващания за това, как да разбираме езиковата сигнификация, а и човешката означаваща дейност изобщо. Като интерпретативна призма на тази семиологична рамка предлагаме най-вече преоценката на проблема за материалността на езика, тъй като именно въпросът за материалността изпъква в най-новите проучвания върху наследството на Сосюр. В една следваща стъпка това ново семиологично разбиране – както за естествените езици, така и за други системи на означаване – би могло да бъде приложено към проучването на литературата, разглеждана като организирано означаване, а също и към други области на човешката дейност, които включват знаци.

Транс-националности: консулите и създаването на модерните Балкани (1787 – 1908) разглежда ролята на консулските служби в създаването на национални държави, изграждането на нови икономически взаимодействия и възникването на модерни представи за гражданство на Балканите през деветнадесети век. Проектът има за цел да обедини прозрения и методи от историческата наука, градските изследвания, правото, икономиката и дигиталната хуманитаристика, за да анализира начина, по който консулските мрежи реконфигурират градските пространства в късната Османска империя и новите национални държави, възникнали в Югоизточна Европа. Търся отговор на въпроса каква е ролята на консулите в създаването на съвременните Балкани, изследвайки взаимовръзките между империализма, образуването на национални държави и формирането на нови понятия за гражданство.

Проектът е замислен като longue durée изследване на извънсъдебното задържане и лишаване от свобода в една отделно взета страна, което поставя по-широкия въпрос за репресивния потенциал на модерната държава. Проектът ще представлява първото цялостно изследване на интернирането на цивилни, концентрационните лагери и принудителния труд в България през ХХ век. Проучването има за цел да проблематизира съществуващия консенсус в българската историография за естеството на тези репресивни практики и институции като уникални само за тоталитарните диктатури, като предложи различна перспектива към техния произход, развитие и история в български контекст. Проектът, вдъхновен от все по-нарастващия брой изследвания на концентрационните лагери в световен план, ще интегрира българския случай в по-широка европейска и глобална перспектива.

The deep seabed contains several critical minerals for the future of humanity and the planet: copper, cobalt, nickel, zinc, as well as lithium and rare-earth elements. Over the next two decades, a substantial surge in the global consumption of these minerals and of the related mining activities is expected. The major reason for this comes for the upcoming low carbon energy transition. Despite these growing pressures, currently the exploitation of the deep seabed in not regulated: hence a framework to deep seabed governance is urgently needed. In light of these considerations, this project focuses on the governance properties and structures that deep seabed governance should include/be provided with in order to work in the public interest. Given the looming critical mineral’s mining threat, deep seabed governance risks being captured by the, possibly predatory, elites supporting the extractive industry. To obviate this danger, the project contends that deep seabed governance must be legitimate and procedurally just in order to gain standing, i.e., to be socially recognized as commanding respect. In particular, the project’s goal is to investigate and outline legitimate and procedurally just deep seabed governance with the standing necessary for it to work in the public interest.

In a period of state reconstruction and bureaucratization, non-Muslim officials' employment is an essential feature of the expanding modern Ottoman bureaucracy. It is a generally shared observation but has not been tested thoroughly by resorting to quantitative methods and archival materials. My project deals with a solid and consistent sample involving a coherent group with representative characteristics of the bureaucracy and its Christian and Jewish members. I recently completed a three-year-project aiming to identify non-Muslim officials. All Christians (Armenian, Greek, Bulgarian etc.) and Jews employed in the civil administration were part of the research spectrum. The statistical survey's primary basis was the personnel registers kept in 1879-1914, consisting of 201 large volumes that provided information on 52,000 Ottoman officials. We find out that almost 3.000 non-Muslims (5.7% of total) worked in the Ottoman civil service.Within this project's framework, Dr. Kirmizi will examine the social and educational backgrounds and careers of Christian officials. The aim is to better understand the Christian officials' position in the Ottoman bureaucracy and their roles in it.