Книгата е предназначена за читатели с икономически и исторически интереси. Авторите, включени в книгата, стъпквайки на добре познатата Веберова теза за ролята на протестантизма в развитието на капитализма, се занимават с манастирската икономика, за да оценят нейното влияние върху икономическото поведение в по-общ контекст.
Стъпвайки върху идеологемите за етнически хомогенна "единна социалистическа нация" и за повсеместен "български родови корен", в края на 1984 г. комунистическата власт започва фронтална атака за заличаване на идентичността на турското малцинство в България. Сборникът предлага единадесет гледни точки към генезиса, хода и последиците от събитията от 1984 - 1989 г., които представляват най-мащабното етническо насилие през българския XX в.
Противно на хронологическата логика, тази книга започва със старостта. Но нейната логика е "жизнения път" на режима, а не на хората в него. За "младия строй" старостта е анормална, доколкото е присъствие на миналото, от което той се оттласква; тя следва да бъде сегрегирана или скрита - или най-малкото - недовидяна от насочения към бъдещето институционален взор. По-нататък, с остаряването на самия режим, но не и на неговата утопия, старостта трябва да бъде някак преодоляна, ако не и направо преобърната. Накрая "младежкият" революционен устрем тихомолъком отстъпва пред консерватизма и усилието за контрол, озаптяване и удържане на младостта в утъпкани коловози.
„Възродителният процес” (1984-1989 г.) е оставил дълбок коловоз в българската колективна памет. Волно или неволно, обществото се връща към него по различни поводи, за да установи всеки път колко разнопосочни са реалиите на този непознат по замаха си епизод на зловещо социално инженерство. Асимилационната кампания срещу турското малцинство в страната и крахът на начинанието са...
Макар да изглеждат биологични константи, телата са всъщност исторични, културно ситуирани и опосредствани. Ето защо са основателни въпросите за тялото и телесността, за репрезентациите и режимите на телесност при социализма. Какви са преплитанията и взаимодействията между социалното и телесното, как символният ред се транспонира в соматичен? Авторите в този том подхождат към темата през различни...
Любовта при социализма Възможно ли е любовта при социализма да има някаква особена характеристика, отличаваща това чувство от неговите проявления в други исторически условия? Въпросът е всъщност за това как обществата моделират, оформят, насърчават или ограничават едни или други чувства, как допускат или изключват тяхното изразяване. Как чувствата – или поне техните артикулации, които са...
