Индивидуални проекти

The proposed project “Interpretation of the ‘Rus’ Concept in the Ukrainian and Russian Historiography in the Russian Empire (1805–1917)” focuses on the analysis of different ways in interpretation of the concept “Rus” in Ukrainian and Russian historiography of the Russian Empire in the 1805–1917. The aim of the project is to examine the ways of interpretation of the concept “Rus” in the historiography of the Russian Empire during 1805–1917 in the context of “national” and “imperial” discourses. The confrontation of these two main narratives is supported with the fact, that from the early 19th century Ukrainian culture was undergoing the process of “national revival”, which ended up into the proclamation of the Ukrainian People’s Republic in 1917. The main objectives of the project can be summarized as follows: 1) to investigate the interaction between the “official” ideology of the Russian Empire and the academic environment; 2) to establish the main trends in the development of scientific thought in the interpretation of the concept of “Rus” (with derivatives). My project is relevant especially today, when because of Russia’s military invasion into Ukraine the discussion around the common historical past is gaining more and more significance. One of such stumbling-block is the problem of the definition of the concept “Rus” in Russian and Ukrainian historical sciences.

In the mid-19th century, the Russian imperial government built a theatre in Tbilisi, the administrative center of its Caucasian colony, with the aim of advancing the civilizing mission in the Empire’s “Oriental” periphery. Funded by a local Armenian merchant, the building was simultaneously the first-ever European proscenium theatre in the region and a multistoried caravanserai. It thus formed the site of uneasy entanglement of fundamental concerns about art, economy, and public life as negotiated between Russian and local agents of empire, merchants, artists or the nascent Georgian nationalist intelligentsia. Retracing the evolution of the theatre-caravanserai from its conception in 1846 to its destruction by a fire in 1874, this research project explores the civilizational ambitions with which imperial agents invested it as well as the contingencies and contradictions of its usages throughout its existence. The theatre-caravanserai provides a privileged vantage point for exploring how modernity came to be projected and experienced at a moment of great modernizational hopes for the Empire’s Caucasian periphery. To do justice to the complexity of the object itself, the research project will combine insights from opera studies, art history, new imperial history, literary studies, social and cultural history and historical ethnography.

The goal of my project is to understand the cross-country differences in the wealth-income ratio, a ratio of national wealth to GDP. Understanding the wealth-income ratio is important for three reasons: First, it is an indicator of the unequal distribution of wealth within a country and is highly relevant to the ongoing academic and policy discussion of inequality. Second, it is an indicator of the existence of a financial market bubble, an intensely debated topic in recent years given the rapidly rising asset prices in many advanced and developing economies. Third, it is closely related to the share of labor income, an important dimension of how national income is distributed across different actors. I aim to improve the existing analysis of the wealth-income ratio and to present a more satisfactory explanation of, among other things, the cross-country differences in the wealth-income ratio, the role of policies and institution, and the share of housing and other real-estate wealth. My analysis will be both theoretical and empirical. My empirical analysis will utilize data from international organizations and also from other individual researchers who have compiled and published related data online.

In this project I aim at investigating the political impacts of two interrelated phenomena: housing financialization and grassroots contestation, by focusing on the special case of Spain. On the one hand, two different historical periods of housing financialisation are identified in this country (1997-2013 and 2013-2022). The participation of national and foreign financial capital has varied significantly in the production, transactions and assetisation of housing in each period. My first goal is to analyse the different characteristics, developments and impacts of housing financialisation at different scales (local, national and transnational) and dimensions (political economy and society). On the other hand, grassroots social movements in Spain have been remarkable reactions to the above processes and other inherited shortcomings of the Spanish housing system. The movement initially led by the anti-evictions organisation PAH (Platform for People Affected by Mortgages), targeted the effects of housing speculation in impoverished homeowners and achieved substantial policy changes at local, regional and national levels. The second period of housing financialisation engendered the response of newly established tenants’ unions and local housing groups since 2017. Hence, my second goal is to investigate the claims, strategies, protest repertoires and policy impacts of these different expressions of the housing movement.

he present project intends to investigate the reception and perception of the “Western Classical” in the “Chinese Modern”, by looking at how Chinese intellectuals of the early Republican period understood and translated (both linguistically and conceptually) the political thought of Ancient Greece. I will use sources from the 1910s and 1920s - ranging from the essays of translator and poet Zhou Zuoren to history textbooks and popular magazines - in order to survey the different ways in which Greek conceptual “experiments” (especially the polis and the league or symmachia) became part of the Chinese debate on how to build a “modern” post-imperial order and interacted with other historical references/models (either retrieved from the Chinese past or from Western experiences) in the vibrant confrontation between federalism and centralism, nationalism and cosmopolitanism, progressivism and conservatism. A look at how Mediterranean classical theories justifying socio-political models different from the statist/centralized paradigm circulated in the Republican era, will hopefully contribute to shedding more light on how concepts of “self-government”, “autonomy”, “confederation”, “shared governance” – seen in their historical development – became part of the debate on how to build a “modern nation” – and on the nature of “political modernity” itself.

Меритокрацията (възнаграждение според заслугите) и равенството на шансовете (equality of opportunity) са едни от главните ценности на либералната демокрация. Но тези ценности трябва да се преосмислят в отговор на глобалния феномен на възраждане на популизма, разкриващ социалното и политическо отчуждение на хората, които не принадлежат към елита със „заслуги“ (merit). Учените по политическа теория като Майкъл Сандел отхвърлят идеала за меритокрация, тъй като той налага стигма и дискриминира онези членове на обществото, които то припознава като нямащи заслуги, като например хората без висше образование. Моят проект предприема ново изследване, което предлага алтернативна позиция на тази на Сандел. Аз ще развия по-широк идеал за меритокрация, съвместяващ две взаимозависими концепции за „обективни“ и „субективни“ заслуги. Конвенционалната концепция за обективни заслуги се основава на постиженията, които са признати и възнаградени от съществуващите институции. Моята нова двойна концепция за заслуги включва и субективните заслуги, базирани на личното благосъстояние и развитие.

Макар малко като бройка, до 1944 г. в България съществува прослойка от влиятелни едри земевладелци. Така наречените „чифликчии“ притежават големи стопанства главно в Добруджа, която се завръща в държавните граници с Крайовската спогодба от 1940 г. За едрите собственици промяната на държавната граница скоро означава и промяна на политическия режим. Първоначално комунистическата власт след 9 септември е сравнително толерантна към чифликчиите, но от края на 1947 г. започва политика на борба срещу „кулаците“ по модела на случилото се в СССР. В моето изследване планирам да проследя ликвидирането на големите стопанства в Добруджа, което до момента до голяма степен отсъства от българския историографски разказ или пък остава в сянката на по-големия процес на колективизацията на земеделската земя.

Настоящият проект цели да осъществи анализ на борбите за права и срещу дискриминация, водени от емигрантки, работещи в грижовния сектор въз основа на теренно проучване в Испания и Гърция. Опирайки се на академична литература в сферите на миграцията и деколониалните изследвания, от една страна, и на социалните движения, от друга, проектът се стреми да допринесе за диалога между теоретични перспективи и географски контексти, както и да предостави иновативен емпиричен принос. Изследването повдига въпроса за неравномерното географско разпределение на мобилизациите и организациите на жените, работещи в сектора на грижите, при сходни проблеми и условия, както и за необходимостта от по-нюансирано разбиране на факторите, които допринасят за колективна организация, целяща да защити правата на работниците, и в частност на жените и мигрантите, както и на причините, които я възпрепятстват. Чрез използването на качествени методи, проектът цели да предостави данни, които ще помогнат за изграждането на сравнителен анализ между българските емигрантки в различните страни, между мобилизираните и неорганизираните работнички и между различните поколения български емигрантки по отношение на борбата за техните права.

Проектът има за цел да анализира миграциите на турски и мюсюлмански общности от България към Турция през междувоенния период през призмата на демографските политики и процесите на държавно и национално изграждане. Използвайки подходите на преплетените истории и транснационалната история, изследването ще проследи в сравнителен план как България и Турция развиват специфични стратегии за хомогенизиране на демографски хетерогенните си територии по етнически, религиозни и културни признаци. По този начин проектът ще проучи как миграционните потоци са повлияни от предефинирането на границите на гражданството, идентификационните категории, рамките на приемане и социалните йерархии. Като разглежда историческата динамика на турските и мюсюлманските миграции, изследването ще постави преселването на населения в по-широката рамка на политиките и практиките на двете национални държави на етническо и демографско инженерство. Фокусът е върху конструирането, договарянето и трансформирането на националността и свързаните с това различни държавни стратегии спрямо „желаните“ и „нежеланите“ граждани, категоризирани като мнозинство и малцинства. Проектът ще проследи начините, по които тези категории са инструментализирани в различните визии за национална цялост.

Обект на изследването е имплицитно заявеният в работата на Фердинан дьо Сосюр проект за лингвистична семиология. На първо място, проектът предлага понятието за семиология да се разграничи ясно от това за семиотика, като обхватът на това ново понятие да бъде изследван чрез проучване на ранните фази в развитието на структурната лингвистика, така както са отразени в съчиненията на Сосюр, публикувани и ръкописни. Според първоначалната ни хипотеза преоценката на основните положения на структурализма и семиотиката в съответствие със Сосюровия проект за семиология може да набави редица нови схващания за това, как да разбираме езиковата сигнификация, а и човешката означаваща дейност изобщо. Като интерпретативна призма на тази семиологична рамка предлагаме най-вече преоценката на проблема за материалността на езика, тъй като именно въпросът за материалността изпъква в най-новите проучвания върху наследството на Сосюр. В една следваща стъпка това ново семиологично разбиране – както за естествените езици, така и за други системи на означаване – би могло да бъде приложено към проучването на литературата, разглеждана като организирано означаване, а също и към други области на човешката дейност, които включват знаци.