Индивидуални проекти

This project develops a novel framework to examine how contemporary populist governments consolidate power by combining insights from patrimonialism, securitization, and post-truth politics. Drawing on insights from Weberian political sociology, critical security studies, and comparative politics research, the study explores the populist playbook of one of the longest serving populist leader, Recep Tayyip Erdogan, investigating the tools and mechanisms enabling him to maintain and expand its power over the last 23 years. The study illustrates how state institutions are repurposed as instruments of personal rule, where political legitimacy is rooted in loyalty rather than law. Through emotionally charged threat narratives and epistemic disorientation, dissent is securitized and opposition delegitimized. The result is not simply authoritarianism, but a thriving patrimonial regime that undermines institutional autonomy of state while maintaining a populist claim to represent the “real people.”

The ancient, medieval and the world of the pre-modern era are replete with objects, imagery created in different media, as well as architectural structures, which are not only bearers of religious significance but also points of divine manifestation, points of contact with the higher reality. This designates them as vessels, mediators and actors in the power play of political and important factors i.e. subjects of networks of connectivity. With this in mind, we can definitely state that Jewish presence and pertaining visual culture in the Balkans in the pre-modern era, from antiquity to the age of Sabbatei Sevi, plays a highly significant but to date inadequately and insufficiently studied phenomenon.Elements of Jewish visual culture to be examined as part of my project include funerary monuments and cemeteries, books, book production, illustration and circulation, synagogues and synagogal art and liturgical objects, textiles and clothing as markers of Jewish identity. Key points to be studied on the geopolitical map of the Jewish Balkans include such significant centers of Jewish life as Stobi, Plovdiv, Sofia, Thessaloniki, Ioannina, Bitola, Sarajevo, Niš, Belgrade and others.

This research project investigates the constitution and everyday meanings of ‘charisma’ among Roma women, contributing to broader debates on the intersections of gender, leadership, and social change within Roma evangelical communities. Central to the study is the role of evangelical Christianity, one of the most widespread religions among marginalized populations, in shaping spiritual authority and community dynamics. The project aims to document and analyze diverse manifestations of female authority and to develop a nuanced understanding of ‘charisma’, particularly as it relates to expressions of modern spirituality and under-explored forms of religious experimenting. In the context of evangelicalism, ‘charisma’, as a perceived materialization of God’s grace, is deeply embedded in leadership dynamics. While often associated with male religious figures, this research highlights how ‘charisma’ is also expressed by women, both within Pentecostal and non-Pentecostal contexts. This is particularly distinctive in the Roma communities of Bulgaria, where academic scholarship on female charismatic leadership remains limited. The study uses both historical and ethnological approaches. To develop a comparative perspective, the project will analyze examples of female charismatic authority from Bulgaria and compare them with cases from Slovakia and Spain.

Целта на настоящия проект е да изследва мястото на новите религиозни движения (НРД) в религиозното поле на съвременна България, характеризирано от небалансирани властови отношения, като акцентът е поставен върху публичните им репрезентации. В този контекст се защитава тезата, че в постсекуларна ситуация, доминирана от една-единствена религия, ползваща се със законови привилегии, критическото осмисляне на възможностите за верови плурализъм изисква фокус върху онези актьори, които заемат миноритарна позиция. В глобален план НРД често влизат в напрежение както с утвърдените религиозни институции, така и с преобладаващите социални норми, поради своите нетрадиционни духовни практики и алтернативен начин на живот. Изследването на тяхната предполагаема „другост“ – често усилвана от негативни медийни образи и стигматизиращи дискурси, произхождащи от доминиращата религиозна общност – предоставя ценна информация за по-широките обществени нагласи към религиозното разнообразие и толерантност. Поради това настоящото изследване се съсредоточава върху начина, по който НРД биват представяни в православния и светския медиен дискурс в България – по-специално чрез употребата на стигматизиращи етикети като „секта“ и „култ“ – и върху въздействието, което тези практики на одругостяване оказват върху самите си обекти. Проучването прилага качествен подход, комбиниращ мултимодален анализ на публичните репрезентации с включено наблюдение и полуструктурирани интервюта с последователи на избрани НРД, с цел проследяване на техния житейски опит в сравнителна перспектива. То има и теоретичен принос чрез разработване на емпирично обоснована типология на другостта, която осветлява съществуващите стратификации и граници в религиозното поле на съвременна България.

Проектът изследва разликата в заплащането между мъжете и жените в българската индустрия през първата половина на ХХ век. Целта е да се проследи динамиката на възнагражденията в индустриалната заетост и да се анализират факторите, които водят до тяхното сближаване или раздалечаване. Ще се проследят не само разликите по пол, но също и по възраст, индустриалнии сектор и по региони. Въз основа на богат статистически материал, архивни документи и печатни източници, изследването разглежда факторите, които влияят върху тези процеси като войни, икономически кризи, технологични иновации и политически промени. Особено внимание се отделя и на обществено-политическите дискусии за справедливо заплащане на труда и равенство между половете в рамките на различни социални движения, по време на трудови конфликти и тристранни преговори, при формирането на държавни политики и приемането на ново законодателство.

Проектът има за цел да проучи начините, по които природата в градска среда се конструира като дива с цел нейната защита в случая на два постсоциалистически града в Югоизточна Европа. В съвременния екологичен дискурс природата се възприема като равностоен партньор на застроената градска среда в процеса по постигане на устойчиво развитие. Настоящото изследване подлага на критически анализ понятията за „ренатурализация“ и „подивяване“ на градовете, с фокус върху два постсоциалистически балкански града – София и Букурещ. Изследването използва критични подходи в областта на културата и градските изследвания за да оспори доминиращия разказ за „дивите“ постсоциалистически градове. То ситуира тези процеси в по-широкия контекст на социалистическото наследство на България и Румъния и прехода им към пазарна икономика и демократично управление. Като изследователски казуси са избрани Боянското блато – естествена влажна зона на територията на София, подложена на натиск от частни инвестиционни проекти, и природния парк „Въкърещи“ – самозародила се влажна зона върху терен на неосъществен социалистически проект за изкуствено езеро. Макар двата казуса да имат различна физическа история, те споделят близки съвременни значения като уникални градски „диви“ зони, важни за устойчивото развитие и убежище за нечовешки видове. Изследването допуска, че съвместното разглеждане на тези случаи би откроило как дискурсите за изменението на климата оформят конструирането и оспорването на съвременната градска природа.

Делегитимизирането на чуждестранни владетели играе важна роля в новоасирийската пропаганда. В асирийските извори чуждите владетели са обрисувани като кръвожадни злодеи, които убиват дори най-близките си роднини, и като нарушители на договорите, които пренебрегват предупрежденията на боговете и мъдрите хора. Поради това асирийците трябва да се намесят, за да възстановят справедливия ред в света. Дори след поражението над чуждестранните владетели асирийската пропаганда не спирала, а враговете били осмивани. Докато на обосновката на експанзионистичната политика на Новоасирийската империя (934–609 г. пр.Хр.) са посветени детайлни изследвания, то досега не е правено подробно изследване на описанието и делегитизамацията на чуждите владетели. Проектът ще изследва новооасирийските наративи за и представянето на чужди владетели и тяхната власт. Изследването на новоасирийските стратегии за делегитизамация е приносно не само за областта на древните близкоизточни изследвания, но и за областите на имперските изследвания, политологията, изследванията на пропагандата и настоящата дискусия за хибридната война.

This study explores the impact of Goethean morphology and plant thinking on Central and East European thought between 1917 and 1968. Using a comparative and interdisciplinary lens, it investigates how morphology, sidelined by Marxist-Leninist dogma, shaped discourses on expression, embodiment, organicism, and posthumanist ontologies, offering an alternative to both Western structuralism and Soviet dialectical materialism. It challenges established narratives, such as the canonisation of Russian formalism, by highlighting the contributions of Ukrainian and Czechoslovak theorists like Volodymyr Koryak, Jan Mukařovský, Vladimir Skalička, and Vilém Mathesius. Introducing ‘morphological materialism’ as a counterpoint to dialectical materialism, the study offers new readings of Soviet theorists such as Vladimir Vernadsky, Lev Vygotsky, and Evald Ilyenkov. It also reassesses the role of Czechoslovak phenomenology and philosophy of science, focusing on thinkers like Emanuel Rádl, Václav Příhoda, and Jan Patočka. By uncovering the dynamic interplay between morphology, philosophy, and politics, the study reveals a lost intellectual tradition that shaped conceptions of form, agency, and scientific knowledge in the region. Ultimately, it reasserts the relevance of morphology as a philosophical paradigm that can bridge the humanities, arts, and sciences, offering critical insights into contemporary debates on technology, ecology, and more-than-human entanglements.

This residency aims at three months of intensive research and making in Sofia, Bulgaria, to focus on mineral and geological aggregations specific to the region, and observable examples of mineral extraction processes. The research will ultimately constitute a working period towards producing a new series of sculptural works locally crafted and an experimental film.mathelinemarmy.ch @formsactexcavations

„Митът и музиката на Скрябин“ изследва наследството на композитора Александър Скрябин в руската култура през ХХ век. Проектът разглежда създаването на мита за Скрябин като луд и месия през първото десетилетие на ХХ век и преминава към съветското присвояване на творчеството на Скрябин през 20-те години на ХХ век, когато то се слива с култа към електричеството и се тълкува като пророчество за революцията. По-нататък ръкописът разглежда посмъртното влияние на творчеството на Скрябин върху поетиката на шестима големи руски автори (Иванов, Замятин, Манделщам, Пастернак, Шаров) и изследва влиянието на Скрябин върху руските емигрантски общности в Берлин и Париж (Бели, Кандински, Обухов, Вишнеградски). След това изследването проследява как идеите на Скрябин са вдъхновили съветските мултимедийни технологии и изкуство, свързани с космическите изследвания, като например фотоелектронния синтезатор ANS от 1957 г., използван за предизвикване на звука на чуждата планета във филма на Андрей Тарковски „Соларис“, и светлинно-звуковото изкуство за съветските космонавти, разработено от инженера-художник Булат Галеев в Казанския институт „Прометей“.