ЦАИ онлайн ресурси:
This research explores the dynamics of Bulgarian archaeology during the communist period and the Transition years (1944–2007), examining the profound influence of political ideologies on archaeological research, scientific interpretations and social implications. It is innovative for Bulgarian historiography, as the subject is challenging due to the difficulty of objectively assessing such a recent past. The proposed research is a multifaceted endeavour that requires a comprehensive approach. It aims to examine a wide range of issues, problems and key features, encompassing the historical background of Bulgaria during the communist period and beyond, political ideologies, state institutions and control, international relations, and the influence of political policies on the conservation and management of Bulgaria's archaeological heritage. The proposed research will be organised in several phases according to its main objectives. Using a variety of research methods, including archival studies and comparative analysis with other Eastern European countries, the study aims to stimulate scholarly discourse and inspire further research into Bulgaria's complex scientific past. Ultimately, the project will culminate in a monograph that will synthesise the findings to enrich our understanding of this fascinating historical period.
This research project seeks to comprehensively explore the overlooked and forgotten Turkish literature produced within Communist Bulgaria from 1944 to 1968. Despite comprising approximately one hundred poetry books, long stories, and novels during this period, these Turkish texts have been largely neglected by both Bulgarian and Turkish scholars, remaining mere entries in bibliographies. The primary aim of this research is to unravel the complex interplay between Turkishness, Muslimness, socialism, and peasantism as reflected in these (selected) Turkish literary works published in Bulgaria during the Cold War era. Specifically, this research focuses on texts released by the state-sponsored publishing house, Narodna Prosveta, from 1959 to 1968, as well as contributions to the monthly magazine Yeni Hayat (New Life) (1953-60) and its literary supplement, Çağdaş (Modern). By conducting literary and sociocultural analyses within the context of ideological upheavals during the Cold War, this project aims to illuminate the unique and uneven development of minority literature in Bulgaria. Additionally, it employs archival research to enhance understanding of the relationship between socialism, nationalism, the idea of the land, and Turkish literary culture within this specific historical framework. Furthermore, by conducting a comparative examination between Bulgaria and Turkey—neighboring countries aligned with opposing ideological blocs during the Cold War—the research enriches our comprehension of the diverse trajectories of Turkish literature under contrasting ideological regimes.
Motivated by my previous and upcoming work situated at the junction of the Classics and the Medical Humanities, and inspired by recent events relating to the Covid-19 pandemic, the aim of this project is to offer a charitable reading of patient anxieties in illness narratives dating to the High Roman Empire, a pivotal period in political and medical history (ca. 1st-2nd c. CE).As a branch of ‘technical’ learning, medicine was held in high regard by the leading class in this period. Confronted with the sheer reality of illness, medical uncertainty, and the prominence of the medical art in the public sphere, numerous eminent members of learned society, including philosophers, sophists, politicians, even emperors, wrote extensively about medicine and health related topics, to the extent that some scholar contemptuously speak of an ‘Age of Hypochondria’.Within this fascinating, and still under-explored field, my interest while at CAS Sofia is in the ways in which Stoic philosophers express and deal with health related anxieties. What strategies do they propose to manage such fears? And how effective is their philosophy really when push comes to shove? How did the ancient Stoics square their high-minded philosophy with the physical reality of bodily illness and pain, which they profess to be ‘indifferents’ (indifferentia/adiaphora)?Seneca is a good case in point considering his notoriously weak physique (the man suffered from asthma, suspirium, among other such respiratory afflictions). How does this leading Stoic make sense of his bad health? How does he try to rationalise his fear and expectation of death by boldly – even cheerfully – looking it in the eye? What strategies does he claim are helpful (for himself and for his reader) to philosophically cope with existential crises? And how typical (or not) is his case? In other words, what role do such anxieties play in Stoic illness narratives more generally? What concepts and imagery are being used to capture it? And does the ‘Stoic patient’ (if indeed this is a valid category) always practice what he/his philosophy preaches in terms of mental tranquillity and medical self-management (think, e.g., of the correspondence between the emperor Marcus Aurelius, author of the Meditations, and his teacher Fronto, a prominent Roman sophist, where they complain about all kinds of localised pain)?In addressing questions like these, this project combines perspectives from the history of emotions and intellectual history (viz. ancient philosophy and medicine), with the aim of making a meaningful contribution to our understanding of the affective experience, as well as the cognitive construction, of fear/anxiety as an embodied phenomenon in Graeco-Roman Antiquity, and what relevance these ancient patient voices may still have for us today.
По-голямата част от украинците са израснали със съветската/постсъветската традиция на възпоменание на Втората световна война/„Великата отечествена война“. От десетилетия тази тема е основна за политиките на паметта и семейната история в Украйна. Всеки знае за Втората световна война, дори и онези, които не се интересуват от история. Именно този вид знание формира колективния образ на войната в Украйна. Началото на руската пълномащабна инвазия на украинска територия на 24 февруари 2022 г. доведе до реален сблъсък на хората със съвременната война. Украинците бяха принудени да участват в събитията с отредена роля - на войник, бежанец, доброволец или страничен наблюдател. С настоящия проект, д-р Шаталов ще постави редица важни въпроси за осмислянето на взаимовръзките между двете войни: Как образът на Втората световна война се припокрива с образа на войната днес? Как се променя представата за „онази война” под влиянието на продължаващата война? Как съвременната война рефлектира върху образа, паметта и възпоменанието на Втората световна война? И как образът, паметта и възпоменанието на Втората световна война влияят върху представите, паметта и възпоменанието на войната днес? Предложените изследователски въпроси ще се съсредоточат върху местното ниво в град Кривий Риг и отражението на процесите там.
В своя проект проф. Володимир Бурега разглежда живота на православните църкви в Украйна в условията на продължаващата война – за периода от началото й през февруари 2022 г. до февруари 2023 г. След руската военна инвазия в Украйна настъпват дълбоки трансформации в украинската православна общност. Тези процеси ще окажат влияние върху следвоенна Украйна в бъдеще. За своето изследване проф. Бурега ще анализира основните официални документи посветени на войната от православните църкви в Украйна. Изследването му ще има за цел да отговори на въпросите как църквите разглеждат войната и как изпълняват своето служение в условията на война. Проф. Бурeга ще постави акцента върху принципната разлика между позицията на православните църкви в Украйна и позицията на Руската православна църква, която напълно подкрепи руската агресия. Специално внимание ще бъде отделено на дълбоките промени настъпили в Украинската православна църква, която преди войната беше част от Московската патриаршия. През първите три месеца от началото на войната Украинската църква прекъсна всякакви отношения с Москва и с патриарх Кирил. Друг фокус на този проект ще бъде развитието на отношенията между църквите и украинските държавни власти. Изследването ще обособи също различията в конфесионалната политика на централните и регионалните власти на Украйна.
Изучаването на Втората световна война, паметта и представите за нея, и до днес има първостепенна роля в украинския политически, културен, обществен и научен дискурс. В условията на съвременната война на Русия срещу Украйна, споменът за Втората световна война - предишната разрушителна война на територията на Украйна, става още по-актуален за държавата, учените и обществеността. В настоящия проект със заглавие „Паметта за Втората световна война в съвременна Украйна“, д-р Игор Дворкин продължава изследванията си за мястото на Втората световна война в съвременния украински дискурс след възстановяването на украинската независимост през 1991 г. От този исторически момент е характерно съвместното съществуване на национални и постсъветски исторически наративи в политическата, научната и образователната сфера. След Евромайдана и началото на руско-украинската война през 2014 г. и особено след законодателните промени от 2015 г., наречени „закони за декомунизация“, ситуацията обаче се промени в полза на националния подход. Тези събития оказаха значително влияние върху хуманитарната сфера в Украйна, както и върху политиките за паметта и историята. В своето изследване д-р Дворкин анализира следните явления:• Съветското наследство и постсъветските реалности [на Украйна]. „Великата отечествена война“ сравнена с Втората световна война (до 2014 г.).• Евромайдана (2014) и неговото въздействие върху върху политиките за паметта и историята. Законодателните промени от 2015 г. Промените в реториката, естетиката и топонимията и изобретяването на нови традиции.• Въздействието на пълномащабната руска инвазия (2022 г.) върху възприятията за Втората световна война. Възможни промени по време и след настоящата война.• Руската инструментализация на Втората световна война в условията на руската хибридна и пълномащабна война срещу Украйна и украинския отговор.• „Мемориалните места“, посветени на войната в украинския град: съветски и постсъветски (мемориали, паметници, възпоменателни практики).• Паметта за войната в топонимията на украинските градове: динамика на промените.
Защитата на рускоговорящите граждани на Украйна бе посочена като една от основните причини за руската инвазия през 2014 година, както и за последвалата пълномащабна война през 2022 година. Руските претенции за управление над украинците, които говорят на руски език, са основани обаче на твърде опростена уравновиловка относно език и национална идентичност. За да покажат, че подобни спекулации са всъщност далеч от реалността украинците започнаха процес на лингвистична конверсия. Годините след руската инвазия през 2014 г. дадоха началото на все по-осезателна лингвистична промяна на преминаване от руски към украински език.
26 July 2023 will mark the 60th anniversary of the calamitous earthquake that struck the Socialist Republic of Macedonia’s capital city of Skopje in 1963, taking the lives of 1070 persons and destroying more than two-thirds of the urban fabric. Building upon the memory- and critical disaster studies, I recently published several papers in which I argued that the natural disaster shattered not only the material reality of Skopjans but also the symbolic worlds they inhabited, thus influencing much of their imaginaries of the city and its future urban development.The present proposal aims at discussing the Bulgarian political and societal responses to the 1963 Skopje earthquake. In the midst of the present-day bilateral quarrel over history and memory, I postulate that the mid-1960s episode of multilevel solidarity and support – such as, inter alia, the Bulgarian calls for aiding Skopje within the framework of the UN as well as the citizen-to-citizen help – challenges the prevailing understandings of shared history and memory in both the societies: as exclusivist, politically-driven notions. I will develop this research into a working paper after researching at the Sofia archives, conducting several interviews with experts and history witnesses, and discussing it with the colleagues at CAS.
This project examines the social history of tangerine trees imported from Japan to Cheju Island (South Korea) from the 1960s to the 1980s. From the colonial era all the way to the April 3 Incident of 1948, hundreds of thousands of Cheju islanders went into exile and migrated to Japan in order to avoid political turmoil and economic hardships but were unable to return to their devastated homeland. These people sent money collectively to build Cheju infrastructures and shipped tens of thousands of tangerine trees for Cheju farmers to transform their farming lands from subsistence farming to growing cash crops. These tangerine trees have played a crucial role in rapidly increasing the farmers’ income and reshaping the ecology on Cheju, an exemplary tourist destination with a culture, history, and ecology distinct from the rest of Korea. By situating Cheju in the context of East Asian post-colonial / Cold War development, I develop a book project centered around three main points related to tangerine trees: 1) as gifts; 2) as commodities; and 3) as state projects. This project revisits the gift-commodity relationship and the governance of nature through the lens of tangerine trees, highlighting how Cheju has been controlled by, and has controlled, nature as a means of future-making.
My project, titled “Roland Barthes and Julia Kristeva’s Personal Turn, 1975-1983,” examines a moment in the history of French thought when the certainties of Marxism and Structuralism were collapsing. In the last half-decade of the 1970s and first years of the 1980s, Barthes and Kristeva, leading intellectuals on the French Left, began to break from this political formation towards a new kind of apparently a-political thinking. Following a trip together to Mao’s China, which Barthes dismissed as a failure and Kristeva initially celebrated as a utopian experiment (before rejecting it in favor of a new appreciation for capitalist democracy, inspired by the United States, in the late 70s), each turned to writing about intimate emotional processes rather than political struggle. Barthes gave a series of lectures on ‘the lover’s discourse,’ culminating in a book on the subject; Kristeva prepared a book on ‘abjection,’ Powers of Horror, followed by her own analysis of love. And yet, I argue, their mutual turns to the personal were not only shaped by their different political reactions to Communist China, but represented a common project of rethinking the foundations of Western politics from a post-utopian vantage, founded on a careful analysis of psychic life.