Проекти
В България няма полицейско насилие. Това изглежда е консенсусът, постигнат сред широк набор от политици, журналисти и дори потребители на социалните медии. Въпреки това в Европейския съд по правата на човека бяха спечелени множество съдебни дела срещу България; психолог от Министерството на вътрешните работи признава по телевизията, че проблемът с полицейското насилие може да се превърне в системен; а веднъж на няколко години избухва скандал заради предполагаема злоупотреба с власт от страна на полицейски служители. Макар че шепа активисти и неправителствени организации се опитват да следят полицейското насилие в страната, това остава трудна битка, тъй като няма официална статистика и не е прието определение на ключови понятия като „полицейско насилие“ или „полицейски тормоз“. Този проект се стреми да разбере значенията, които различни заинтересовани страни - журналисти, жертви, адвокати и полицейски служители - приписват на „полицейското насилие“, и какви са стратегиите, чрез които тези заинтересовани страни разбират самата категория „полицейско насилие“. За тази цел проектът използва комбинация от количествени и качествени методи, включително интервюта, анализ на дискурси и текстове, както и основни статистически данни.