Красимира Буцева е визуална художничка и изследователка, чиято практика разглежда политиките на паметта, политическото насилие и комплексната история на социалистическа и постсоциалистическа България. Използва фотография, видео, звук и инсталация, като работи с държавни и лични архиви, устни истории и места, белязани от историческо насилие, като изследва динамиките на паметта, както и начините, по които тя се носи, обгрижва и предава между поколенията. Нейната практика се развива в пресечната точка между художественото и научното изследване, като разглежда отсъствията, чрез които историята се конструира.
През 2024 г. Буцева представи България на 60-ото Венецианско биенале с проекта „Съседите“, създаден в сътрудничество с Лилия Топузова и Джулиан Шехирян. Нейни произведения са представяни в международни изложби, включително в Института за съвременно изкуство – София, Националната галерия в София, Galerija Škuc в Любляна, Voloshyn Gallery в Киев, District Six Museum в Кейптаун и галерия ARTGET в Белград. Тя е носителка на наградата БАЗА за съвременно изкуство (2022) и е участвала в стипендиантски и резидентски програми в Akademie Schloss Solitude, Щутгарт (2021), Residency Unlimited, Ню Йорк (2024), и Centre for Culture and the Mind към Университета в Копенхаген (2026).
Заедно с художествената си практика, Буцева развива преподавателска и изследователска дейност. Нейната статия Vernacular Memorial Museums: Memory, Trauma and Healing in Post-communist Bulgaria е публикувана в Museums & Social Issues (2022). Тя е заемала позицията на старши преподавател по фотография в Университета по изкуствата в Лондон (University of the Arts London), както и е преподавала в University for the Creative Arts и SFK International Art School, в Китай. Изнасяла е лекции и е участвала в академични програми в институции, сред които Университетът в Торонто, Университетът в Регенсбург, Университетът по изкуства и дизайн в Карлсруе и Университетът в Лунд.