Миглена Дикова-Миланова е преподавател по български език, литература и култура в Университета в Гент, Белгия. Тя е доктор по философия на KU Leuven, където защитава дисертация върху Кант и културните политики на възвишеното. Изследователските ѝ интереси включват естетиката и литературната теория, културната памет и носталгията, национализма, женското писане в Източна Европа и Балтийския регион, както и литературата и културата на диаспората. Тя е координатор на проекта ENLIGHT „Subversive Voices: Women, Identity, and Resistance in East European and Baltic Literature and Culture“.
Автор е на академични публикации върху философията на Кант, творчеството на Карл Уве Кнаусгор, както и върху българската и руската литература. Сред тях са „The Freedom of Kant’s Language of the Sublime in Contemporary Novels and Its Metacritique: On Don DeLillo’s ‘White Noise’ and Karl Ove Knausgaard’s ‘The End’“, „Laughing at Cultural Difference: Aleko Konstantinov’s ‘Bay Ganyo’ and Alek Popov’s ‘Mission London’“, „The Poetics of Embodiment: Elisaveta Bagryana and Rade Drainac, a Love Affair“ и „Ending Your Father’s Novel: The Case ‘Theodora Dimova/Dimitar Dimov’“. Публикува също литературна критика, поезия и текстове по актуални културни теми в „Литературен вестник“.
Последната ѝ стихосбирка е „Пейзажи от ръба на света“ (Жанет 45, 2025), а нидерландският превод на „4(четири)2(на)“ предстои да излезе в издателство Uitgeverij P през 2026 г. Наред с академичната си работа тя е автор на поезия и проза.