Текущи програми

Какви са ефектите от пълномащабната война върху връзката между чувството за принадлежност към украинската политическа нация и към собствената етническа общност? В това изследване се интересувам главно от трансформациите в идентичността на етническите малцинства в резултат на външен шок. Важен фактор в моето качествено изследване е ролята на родствената държава и до каква степен политическите идентичности на етническите малцинства се оформят от наличието или отсъствието на политика на родствените държави. По този начин, за да обясня ролята на политиката на родствените държави, искам да се съсредоточа върху два гранични региона на Украйна, които се характеризират с различна степен на трансграничен обмен между съседни държави, техните етнически роднини в Украйна и украинската държава: Закарпатска и Одеска области. По-конкретно, унгарското малцинство в Закарпатска област и молдовското/румънското в Одеса. Освен това в моето изследване ще бъдат анализирани за сравнение две етнически малцинствени групи без родствена държава - ромите и кримските татари. Първите доказателства сочат, че добре установените унгарско и румънско малцинства, които разполагат с мрежи и организации на гражданското общество, са улеснили трансграничната комуникация и съдействието при предоставянето на помощ от страна на съответната държава. Тъй като пълномащабната война навлиза в четвъртата си година, е важно тези процеси да бъдат проучени, за да се установи дали това взаимодействие е допринесло за дългосрочното консолидиране на гражданската идентичност сред малцинствата.

Нарастващото внимание към изучаването на ежедневната история, микроисторията, човешките емоции и личното възприятие на събитията е характерна черта на съвременната историческа наука. Различните аспекти в ежедневието на Първата светавна война - бежанци, икономически трудности, глад, обществени настроения - стават обект на активно изследване в западноевропейските страни,  но и в тези от централна и източна Европа като Полша и Украйна. Предложеният научен проект е посветен на една от сферите на човешкия живот във военни условия, а именно, провеждането на празници в условия на тотална война, както и техните особености в зависимост от региона, държавата и конкретната общност. Основната задача на автора е да установи как точно Първата световна война е променила празничните практики на воюващите народи, тяхното социално и индивидуално възприятие, кои от тези практики са останали на заден план и кои са продължили да се честват въпреки военната обстановка. Ще бъде обърнато внимание и на регионалните, етнонационалните и други различия при празнуване през тези години. Географските граници на проекта ще обхванат украинските, полските и българските земи.Централно място за осъществяването на изследването заемат т. нар. его-източници (дневници, както и мемоари, писма и др.), които пряко предават обществената атмосфера, емоциите на участниците и обстоятелствата при честването на празниците.

Предложеният проект изследва политическата и интелектуална роля на Михайло Драгоманов във формирането на съвременна Украйна през 19-ти век. Той анализира интерпретацията на Драгоманов за социализма в рамките на по-широките традиции на западноевропейския утопичен социализъм (Прудон, Сен-Симон, Фурие, Оуен) и руската революционна мисъл (Херцен, Огарев, Лавров, Кропоткин, Плеханов), проследявайки еволюцията на неговите идеи в отговор на променящите се политически и социални условия. Често наричан „втори Херцен“, Драгоманов играе ключова роля в адаптирането на социалистическата мисъл към бездържавното състояние на Украйна, застъпвайки се за федерализъм, културна автономия, демократичен социализъм и анархизъм. Новостта на проекта се състои в поставянето на украинската модерност в рамките на по-широки европейски дебати за социализма и национализма, оспорвайки доминиращите национално-центрични наративи, като демонстрира интеграцията на Украйна в европейските интелектуални и политически дискурси. Освен това, проектът реконструира интелектуалните мрежи на Драгоманов, като анализира кореспонденцията му с европейски и украински мислители, подчертавайки ролята му във формирането на украинското национално движение в рамките на по-широките социалистически и федералистки традиции на Европа от 19-ти век.

Колко дълго елитите могат да поддържат висок социален статус? Колко бързо обикновените хора могат да се изкачват по социалната стълбица? Гари Бекер и Найджъл Тоумс (1986) показват, че доходите, които са били в полза или не на предците, са изчезнали за три поколения. Въпреки това, Грегъри Кларк и колегите му (Clark, 2014; 2015), използвайки фамилни записи и исторически данни, установяват, че елитите запазват висок социален статус в продължение на векове с вероятност, близка до единица. Използвайки иновативния подход на Грегъри Кларк, моето изследване се опитва да отговори на тези и други свързани въпроси, като анализира мобилността на украинските родове през 19-ти-21-ви век на територията на съвременна Украйна, Русия, бившия СССР и Руската империя. Предварителните изчисления показват, че притежателите на украински благороднически фамилни имена са били два пъти свръхпредставени в Държавната дума на Руската империя. Успяха ли те да запазят високия си социален статус по време на двете световни войни, Октомврийската революция и формирането и разпадането на СССР? Улесниха ли Комунистическата партия и националната независимост социалния напредък на хора с общ украински произход? Отговорът на тези въпроси не само ще допълни съществуващите изследвания, но и ще преосмисли историята и логиката на онези бурни събития, на които сме свидетели днес.

Въз основа на архивни документи, включително неизползвани досега, този проект изследва масовата принудителна емиграция от Османската империя в резултат на Гръцката революция за независимост (1821–1829). Целта е да се проучи ежедневието на гръцките бежанци и адаптацията им към новите условия на живот в южните райони на Руската империя, по-специално в Одеса, Кишинев и околните райони (днешни Украйна и Молдова). Целите се състоят в проучване на действията на правителството по организирането на специални комисии за подпомагане на бежанците, преглед на дейността на тези институции като инструменти на руската политика по гръцкия въпрос, анализ на успехите и неуспехите в настаняването на бежанци и вникване в ежедневието на хората, оказали се в трудни обстоятелства като бежанци, включително условията в родината им, които са ги принудили да бягат, семейните истории и техните финансови и човешки нужди в новия контекст. Акцентът е върху дейността на специалните комисии, създадени да контролират престоя на бежанците: Комитетът за подпомагане на цариградските гърци, пристигащи в Одеса, и Одеската и Кишиневската гръцка помощна комисия. Актуалността на настоящето изследване се подчертава от нарастващия брой бежанци поради продължаващия военен конфликт в Европа, което засилва необходимостта от историческа ретроспектива на подобни социални промени.

Текстът на Църковния устав е известен на учените под формата на различни преписи и издания. Традиционно той се разглежда като смесица от автентични укази, издадени от покръстителя на Рус, чиито оригинали не са запазени. Съответно, учените се фокусират върху реконструкцията на оригиналния текст, от който по-късно са възникнали различните му версии. Настоящият ми проект обаче предлага различен набор от изследователски въпроси и подходи. На първо място, предлагам да се разгледа Църковният устав като текст, който няма пряка връзка с действителната история на княз Владимир. Вместо това, предлагам да се разгледа като текст в рамките на историята на идеите и представите на княза, които са разпространявани през първите векове след разпадането на княжеска Рус в средата на 13 век.Същевременно текстът отразява интелектуален ангажимент към византийските сборници с канонично право (Номоканон), авторитетно издание, пристигнало в Рус от България през 1262 г. Тези въпроси се изследват най-добре чрез изучаване на най-старите ръкописи, съдържащи се в Църковния устав, и чрез използване на методите на критичен текстов анализ. Друг аспект на изследването се отнася до културния трансфер и особеностите на историческата писменост в териториите на следмонголска Рус. Изследването на произхода и историята на “Устава на Владимир“ е от решаващо значение за разбирането на развитието на църковните структури след разпадането на Рус през втората половина на 13 век, както и формирането на нови конфесионални, политически и културни идентичности в ранномодерна Украйна и Московия.

По-голямата част от украинците са израснали със съветската/постсъветската традиция на възпоменание на Втората световна война/„Великата отечествена война“. От десетилетия тази тема е основна за политиките на паметта и семейната история в Украйна. Всеки знае за Втората световна война, дори и онези, които не се интересуват от история. Именно този вид знание формира колективния образ на войната в Украйна. Началото на руската пълномащабна инвазия на украинска територия на 24 февруари 2022 г. доведе до реален сблъсък на хората със съвременната война. Украинците бяха принудени да участват в събитията с отредена роля - на войник, бежанец, доброволец или страничен наблюдател. С настоящия проект, д-р Шаталов ще постави редица важни въпроси за осмислянето на взаимовръзките между двете войни: Как образът на Втората световна война се припокрива с образа на войната днес? Как се променя представата за „онази война” под влиянието на продължаващата война? Как съвременната война рефлектира върху образа, паметта и възпоменанието на Втората световна война? И как образът, паметта и възпоменанието на Втората световна война влияят върху представите, паметта и възпоменанието на войната днес? Предложените изследователски въпроси ще се съсредоточат върху местното ниво в град Кривий Риг и отражението на процесите там.

В своя проект проф. Володимир Бурега разглежда живота на православните църкви в Украйна в условията на продължаващата война – за периода от началото й през февруари 2022 г. до февруари 2023 г. След руската военна инвазия в Украйна настъпват дълбоки трансформации в украинската православна общност. Тези процеси ще окажат влияние върху следвоенна Украйна в бъдеще. За своето изследване проф. Бурега ще анализира основните официални документи посветени на войната от православните църкви в Украйна. Изследването му ще има за цел да отговори на въпросите как църквите разглеждат войната и как изпълняват своето служение в условията на война. Проф. Бурeга ще постави акцента върху принципната разлика между позицията на православните църкви в Украйна и позицията на Руската православна църква, която напълно подкрепи руската агресия. Специално внимание ще бъде отделено на дълбоките промени настъпили в Украинската православна църква, която преди войната беше част от Московската патриаршия. През първите три месеца от началото на войната Украинската църква прекъсна всякакви отношения с Москва и с патриарх Кирил. Друг фокус на този проект ще бъде развитието на отношенията между църквите и украинските държавни власти. Изследването ще обособи също различията в конфесионалната политика на централните и регионалните власти на Украйна.

Изучаването на Втората световна война, паметта и представите за нея, и до днес има първостепенна роля в украинския политически, културен, обществен и научен дискурс. В условията на съвременната война на Русия срещу Украйна, споменът за Втората световна война - предишната разрушителна война на територията на Украйна, става още по-актуален за държавата, учените и обществеността. В настоящия проект със заглавие „Паметта за Втората световна война в съвременна Украйна“, д-р Игор Дворкин  продължава изследванията си за мястото на Втората световна война в съвременния украински дискурс след възстановяването на украинската независимост през 1991 г. От този исторически момент е характерно съвместното съществуване на национални и постсъветски исторически наративи в политическата, научната и образователната сфера. След Евромайдана и началото на руско-украинската война през 2014 г. и особено след законодателните промени от 2015 г., наречени „закони за декомунизация“, ситуацията обаче се промени в полза на националния подход. Тези събития оказаха значително влияние върху хуманитарната сфера в Украйна, както и върху политиките за паметта и историята. В своето изследване д-р Дворкин анализира следните явления:• Съветското наследство и постсъветските реалности [на Украйна]. „Великата отечествена война“ сравнена с Втората световна война (до 2014 г.).• Евромайдана (2014) и неговото въздействие върху върху политиките за паметта и историята. Законодателните промени от 2015 г. Промените в реториката, естетиката и топонимията и изобретяването на нови традиции.• Въздействието на пълномащабната руска инвазия (2022 г.) върху възприятията за Втората световна война. Възможни промени по време и след настоящата война.• Руската инструментализация на Втората световна война в условията на руската хибридна и пълномащабна война срещу Украйна и украинския отговор.• „Мемориалните места“, посветени на войната в украинския град: съветски и постсъветски (мемориали, паметници, възпоменателни практики).• Паметта за войната в топонимията на украинските градове: динамика на промените.

Защитата на рускоговорящите граждани на Украйна бе посочена като една от основните причини за руската инвазия през 2014 година, както и за последвалата пълномащабна война през 2022 година. Руските претенции за управление над украинците, които говорят на руски език, са основани обаче на твърде опростена уравновиловка относно език и национална идентичност. За да покажат, че подобни спекулации са всъщност далеч от реалността украинците започнаха процес на лингвистична конверсия. Годините след руската инвазия през 2014 г. дадоха началото на все по-осезателна лингвистична промяна на преминаване от руски към украински език.