Стипендии за артисти „Landis and Gyr“

Има една брилянтна мисъл на Александър Дюма-баща „Историята е само сбор от сухи факти, всичко зависи от това кой я разказва и защо“. Тази мисъл до голяма степен илюстрира ролята на историята в живота на обществата и най-вече в зоните, където е имало продължителни конфликти и неразрешени спорове. Балканският полуостров е една такава територия, където между почти всички съседи е имало конфликти през XX и XXI в., неразрешени териториални спорове, случаи на етнически прочиствания и асимилации, незатворени рани от войните и спорни казуси до ден днешен. И всеки използва историята така, както му е изгодно на него самият. Идеята на проекта ми е провокирана от втория ми роман “Аbsolvo te” и третият, който разработвам в момента. “Absolvo te” се базира на две истински истории, едната от Втората световна война, Холокоста и концлагерите Аушвиц и Дахау, и една от арабо-израелския конфликт. И в двата случая народите имат огромна нужда от преработването на историята, за да намерят път към бъдещето. И докато при арабо-израелския конфликт генезиса е много дълбоко в историята, конфликтът е действащ и в момента и преработването на историята е много трудно, то за германския народ това е въпрос, който се разисква вече повече от седемдесет години. От края на Втората световна война са минали точно седемдесет и седем години, а немците продължават да преработват историята от ужасите и зверствата на Холокоста. Оказва се, че четири поколения преработват тази история и все още има неразрешени моменти, знаем, че непосредствено след войната над Германия ляга сянката на „страшното мълчание“, т.е за да могат да продължат напред, те не се обръщат въобще назад, не се говори, не се дискутира Холокоста, не се пишат книги, не се правят филми. Едва поколението, раждано след войната, когато достига зряла възраст, започва да задава въпроси на своите родители как са могли да бъдат част или дори само да са допуснали зверствата на нацизма и тогава разривът между поколенията е много дълбок. В романа си „Absolvo te” аз се занимавам точно с темата за чувството за вина на германския народ и с това как обикновените, нормални хора са увлечени от насилствената машина за смърт на нацизма и нацистката идеология. Историята на този период все още не е преработен напълно от немците и днешните поколения продължават да го преработват. И до ден днешен, когато се отбелязва Денят на Холокоста и жертвите на нацизма част от германците искат да говорят по темата, искат да се отърсят от чувството за вина и да измолят макар и символично прошка, докато останалата част не иска въобще да се говори по темата и се „затварят“ в това, че е минало, че те не са били част от този процес и няма как да носят отговорност за него. В новия си роман разглеждам една много болезнена тема за България и Балканите, темата за Македония през призмата на една много болезнена част от нейната история, периода 1902 - 1919 г. Според мен, големите противоречия, които днес има между България и Република Северна Македония са защото на Балканите, за разлика от Германия, не се опитваме дори да преработваме историята, нито заедно да я дискутираме, а всеки се е хванал за своята си истина и не иска да се пуска от нея. Сърцевината на проекта е да видим как немците преработват своят най-мъчителен етап от съвременната си история и как това може да ни помогне на нас, на Балканите, и в частност на българите и македонците. Това да бъде пречупено през призмата на историята, географията и литературата.

Mirjam's particular interest to explore here in Sofia, lies in Public Swimming Pools and Baths as places where people meet, where architecture tells us about the past and the present, and where the movements of the body and the behaviours tell us about the respective body cultures and (non)comfort zones. This is the starting point for her to investigate through swimming pools the importance of water, communities and rituals in an urban environment. For this, she wishes to dive into abandoned pools, still open ones, as well as into archives, and make and find images there to work with.

Cultural heritage is generally accepted as a universal good. It is key for the development of human civilization and is connected to primary values and basic human rights - the “right to heritage”. Yet there are cultural areas where we fail to reach mutual understanding on this “indisputable universal good”, on the contrary - neutral acceptance is non-existent and social unrest prevails. These are the areas where conflicts arise and the so-called “contested” (or “dissonant”) heritage claims its presence. The heritage of totalitarian regimes in general is contested heritage par excellence yet staying only there is simplifying the matter. This project will address various issues coded in its headline. Firstly, what qualifies as contested heritage today? Secondly, how can we place the heritage of postwar and post-Wall art and architecture within that context? What are the urgent questions to be asked when discussing such contested heritage sites in a post-2020 world, in present day Europe? Research will start from the field of architectural history and theory and will develop adding political, social and cultural factors, outlining social tensions, problems of evaluation, acceptance, diversity and appropriation and potential preservation issues. Contemporary cultural conflicts and different architectural examples will be used as illustrative case-studies.