Моля, обърнете внимание, че лекцията ще се проведе на английски!

Център за академични изследвания София (ЦАИ) е домакин на поредица от дискусии на тема

„Защо Византия?“

Идната лекция ще се занимае с темата:

България като „основен кандидат“ за членство във Византийската общност?

Лектор: доц. д-р Ангел Николов (Средновековна българска история, Софийски университет „Св. Климент Охридски“)

8 декември 2023 г. (петък), 16:30 ч.

Абстракт на презентацията:

Смисълът на лекцията е да покаже, че от византийска гледна точка покръстването на българския народ го поставя в духовна зависимост („синовство“), което предполага един вид политически съюз с империята. Въпреки това България е добре организирана и силна държава, която прави всичко възможно да защити своя суверенитет не само чрез дипломация и войни, но и като изгражда собствена автокефална църква и приема славянския език като език на литургията и богослужението. Това е модел на избирателно заимстване и адаптиране към местните изисквания на византийските политически, литературни и културни норми. Той е възприет от всички източноевропейски страни, приели византийското християнство. Така се ражда Slavia Orthodoxa – един нов християнски свят, който споделя религиозните и културните ценности, разпространявани от Константинопол, но остава автономен и отделен от империята, поради което е смятан от византийците за варварски и чужд на римските традиции.

За дискусионната поредица:

Темата на настоящата дискусионна поредица към Центъра за академични изследвания, озаглавена „Защо Византия?“, се занимава с влиянието и наследството на Източната Римска Империя, устояла на множество вълни от варварски нашествия и просъществувала повече от хилядолетие след падането на западната ѝ половина, преминавайки през цялото Средновековие. Освен Империя обаче, Византия е културно-историческа общност с огромно влияние, която носи елинското, елинистичното и римското наследство или наследства, но вече в християнската им форма, във всички сфери на живота си, предава ги на други народи и живее дълго време след падането си под властта на османските султани. Това влияние придобива силно идентичностен характер – признаван или непризнаван – за много народи, държави и обществени установления. Така се формира и кръгът на нашите интереси: как Византия бива възприемана, изучавана, оценявана и осмисляна. Това става по различни пътища, някои от които се опитваме да проследим, но един от главните е осмислянето ѝ в исторически произведения – летописи, разкази и научни изследвания – както през Средновековието, тъй и до днешния ден. В центъра на нашия интерес е възприемането и осмислянето на феномена „Византия“, а не толкова самият феномен. Това става по различни пътища, само един от които е историографията. Освен към историци, дискусионната поредица е адресирана към представители на различни дисциплини, които имат интерес към Средновековието, Новото време или Късната Античност – литературоведи, лингвисти, изкуствоведи, археолози –  и към всички, за които феноменът Византия би могъл и би трябвало да представлява интерес.