Център за академични изследвания София (ЦАИ) е домакин на поредица от дискусии на тема

„Защо Византия?“

Идната лекция ще се занимае с темата:

Куманите: Езичници номади в пределите на Православния свят

Лектор: гл. ас. д-р Константин Голев (Институт за исторически изследвания, БАН)

22 януари 2025 г. (сряда), 15:30 ч.

Абстракт: Племената от кумано-кипчакската общност господстват над Понто-Каспийските степи в продължение на един близо двувековен период (средата на XI в. – средата на XIII в.), който съвпада с ключови промени в историята на Източна Европа и Балканите. Въпреки тяхното участие в редица важни исторически събития и масовата им миграция в Грузия, Византия, България и Унгария, историята на кумано-кипчакските племена остава сравнително слабо позната извън кръговете на специалистите по номадското Средновековие, които у нас са изключително малобройни.

Ето защо задачата на настоящата лекция е да представи двете столетия на кумано-кипчакската доминация в степите през призмата на отношенията им с източно-европейските православни държави – България, Византия, Киевска Рус и Грузия. За целта ще бъдат дискутирани актуалните научни теории за произхода, названията, състава и политическата структура на кумано-кипчакските племена, ще бъдат посочени основните фокуси на разгорещени дебати и ще бъдат маркирани основните теоретични модели, в които се интерпретира миналото на този народ. Ще бъде представена типология на различните контактни зони между кумано-кипчаките и съседните уседнали общества, с акцент върху ролята на географския фактор, и ще бъде очертан профилът на навлизане и усядане на номадски групи на териториите на тези общества.

За дискусионната поредица:

Темата на настоящата дискусионна поредица към Центъра за академични изследвания, озаглавена „Защо Византия?“, се занимава с влиянието и наследството на Източната Римска Империя, устояла на множество вълни от варварски нашествия и просъществувала повече от хилядолетие след падането на западната ѝ половина, преминавайки през цялото Средновековие. Освен Империя обаче, Византия е културно-историческа общност с огромно влияние, която носи елинското, елинистичното и римското наследство или наследства, но вече в християнската им форма, във всички сфери на живота си, предава ги на други народи и живее дълго време след падането си под властта на османските султани. Това влияние придобива силно идентичностен характер – признаван или непризнаван – за много народи, държави и обществени установления. Така се формира и кръгът на нашите интереси: как Византия бива възприемана, изучавана, оценявана и осмисляна. Това става по различни пътища, някои от които се опитваме да проследим, но един от главните е осмислянето ѝ в исторически произведения – летописи, разкази и научни изследвания – както през Средновековието, тъй и до днешния ден. В центъра на нашия интерес е възприемането и осмислянето на феномена „Византия“, а не толкова самият феномен. Това става по различни пътища, само един от които е историографията. Освен към историци, дискусионната поредица е адресирана към представители на различни дисциплини, които имат интерес към Средновековието, Новото време или Късната Античност – литературоведи, лингвисти, изкуствоведи, археолози –  и към всички, за които феноменът Византия би могъл и би трябвало да представлява интерес.