Център за академични изследвания София (ЦАИ) е домакин на поредица от дискусии на тема

„Защо Византия?“

Идната лекция ще се занимае с темата:

Завоеванието на София в османските наративни източници: повече въпроси отколкото отговори

Лектор: доц. д-р Росица Градева (Институт по балканистика, БАН)

21 февруари 2025 г. (петък), 16:00 ч.

Абстракт: Обстоятелствата около падането на София под османска власт отдавна са обект на интерес сред специалистите. Всъщност неясноти съществуват по всички аспекти на това събитие, което се дължи на липсата на безспорни съвременни домашни и османски източници. На този етап, независимо от изказаните съмнения в достоверността му още през 1940те години, в българската историческа наука като че ли все още се приема разказът на Феридун Бей в сборника му от 1575 г., макар че в последните години се появиха и изследвания, които се обръщат към завоеванието на България и в частност на София на базата на османски хроники и други източници и които поставят под съмнение утвърдените мнения.

Моята цел тук е да представя работата си по темата за османското завоевание  на София, както е представено в османски наративи, някои от които са сравнително малко познати или дори неизползвани за тази цел, като се съсредоточавам върху версиите за времето и начина на овладяване на крепостта. Основни източници в това начинание на този етап са хрониките на Енвери, Идрис-и Битлиси, Кемалпашазаде, Феридун Бей, Сеадеддин, Коджа Хюсеин, Евлия Челеби, Атабей, и една анонимна хроника, която покрива събитията до 1487 г. Наред с това ще обърна внимание и на хрониките, които не отразяват събитието – предимно датиращи от времето до края на 15 в. (Нешри, Ашъкпашазаде, Оксфордска анонимна и др.), но и по-късни (Матракчи Насух / Рюстем паша). Версиите, които се очертават дават основание за разсъждения и дали, подобно на други селища (Одрин, вероятно Пловдив и др.), градът не е бил превземан повече от един път, връзките със съседното Сръбско княжество и други въпроси.

За дискусионната поредица:

Темата на настоящата дискусионна поредица към Центъра за академични изследвания, озаглавена „Защо Византия?“, се занимава с влиянието и наследството на Източната Римска Империя, устояла на множество вълни от варварски нашествия и просъществувала повече от хилядолетие след падането на западната ѝ половина, преминавайки през цялото Средновековие. Освен Империя обаче, Византия е културно-историческа общност с огромно влияние, която носи елинското, елинистичното и римското наследство или наследства, но вече в християнската им форма, във всички сфери на живота си, предава ги на други народи и живее дълго време след падането си под властта на османските султани. Това влияние придобива силно идентичностен характер – признаван или непризнаван – за много народи, държави и обществени установления. Така се формира и кръгът на нашите интереси: как Византия бива възприемана, изучавана, оценявана и осмисляна. Това става по различни пътища, някои от които се опитваме да проследим, но един от главните е осмислянето ѝ в исторически произведения – летописи, разкази и научни изследвания – както през Средновековието, тъй и до днешния ден. В центъра на нашия интерес е възприемането и осмислянето на феномена „Византия“, а не толкова самият феномен. Това става по различни пътища, само един от които е историографията. Освен към историци, дискусионната поредица е адресирана към представители на различни дисциплини, които имат интерес към Средновековието, Новото време или Късната Античност – литературоведи, лингвисти, изкуствоведи, археолози –  и към всички, за които феноменът Византия би могъл и би трябвало да представлява интерес.