Център за академични изследвания София (ЦАИ) е домакин на поредица от дискусии на тема

„Защо Византия?“

Идната лекция ще се занимае с темата:

Монголската експанзия през XIII в.: конници на Апокалипсиса или предвестници на Глобализацията

Лектор: гл. ас. д-р Константин Голев (Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките)

21 май 2025 г. (сряда), 15:30 ч.

Резюме: След като обединява монголските племена са под суровата си власт  през 1206 г., Чингиз хан и неговите преки наследници изграждат едва за няколко десетилетия най-голямата сухоземна империя в човешката история. Тази безпрецедентна по своите мащаби и скорост експанзия засяга пряко почти всички цивилизации на Стария свят от епохата преди Великите географски открития. Още към средата на XIII в. подчинени на Чингизидите (под една или друга форма) се оказват почти всички православни държави. Големите центрове на исляма един след друг падат пред завоевателите, докато през 1258 г. не се случва немислимото – превзет е Багдад, а абасидският халиф е екзекутиран. Всякакви илюзии, че Католическа Европа може да бъде подмината от бурята приключват още през 1241–1242 г., когато монголите разгромяват Унгарското кралство и  внукът на Чингис хан Кадан нагазва с коня си в Адриатическо море. Всички тези събития имат огромни по мащаби политически, демографски, конфесионални и не на последно място културни последици.

Но кои всъщност са завоевателите – войните на Презвитер Йоан или тартарите, изпълзели от адския Тартар? Как трябва да ги наричаме – монголи, татари, монголо-татари или татаро-монголи? Каква идеология стои зад неуморните им походи и какви са причините за успехите им – климатични, технологични, социално-политически или културни? Настоящата лекция ще се опита накратко да засегне всички тези въпроси, като очертае основните тенденции в актуалната историография и най-важните исторически извори.

За дискусионната поредица:

Темата на настоящата дискусионна поредица към Центъра за академични изследвания, озаглавена „Защо Византия?“, се занимава с влиянието и наследството на Източната Римска Империя, устояла на множество вълни от варварски нашествия и просъществувала повече от хилядолетие след падането на западната ѝ половина, преминавайки през цялото Средновековие. Освен Империя обаче, Византия е културно-историческа общност с огромно влияние, която носи елинското, елинистичното и римското наследство или наследства, но вече в християнската им форма, във всички сфери на живота си, предава ги на други народи и живее дълго време след падането си под властта на османските султани. Това влияние придобива силно идентичностен характер – признаван или непризнаван – за много народи, държави и обществени установления. Така се формира и кръгът на нашите интереси: как Византия бива възприемана, изучавана, оценявана и осмисляна. Това става по различни пътища, някои от които се опитваме да проследим, но един от главните е осмислянето ѝ в исторически произведения – летописи, разкази и научни изследвания – както през Средновековието, тъй и до днешния ден. В центъра на нашия интерес е възприемането и осмислянето на феномена „Византия“, а не толкова самият феномен. Това става по различни пътища, само един от които е историографията. Освен към историци, дискусионната поредица е адресирана към представители на различни дисциплини, които имат интерес към Средновековието, Новото време или Късната Античност – литературоведи, лингвисти, изкуствоведи, археолози –  и към всички, за които феноменът Византия би могъл и би трябвало да представлява интерес.