Център за академични изследвания София (ЦАИ) е домакин на поредица от дискусии на тема „Защо Византия?“

Идната лекция ще се занимае с темата:

„Служебникът Погод. 37 или кой е монах Симон и кои са неговите ръкописи“

Лектор: проф. д-р Елисавета Мусакова
23 януари 2026 г. (сряда), 16:00 ч.

Резюме: Бележките на писача в този ръкопис са повдигнали въпроси около личността на монах Симон, преписал четириевангелието на цар Иван Александър, известно като Лондонското евангелие. В тях не само се споменават имената Симеон и Симон, но Света гора е посочена като мястото, където е създаден кодексът. Тези факти, заедно с установеният български и сръбски правопис, силно разколебават утвърдените мнения за българския произход на Симон и принадлежността му към царския скрипториум в Търново. Атрибуирането на повече ръкописи от този писач е направено за първи път от сръбски изследователи, но ако ръкописът Погод. 37 има най-добрите шансове да бъде един от тях, то за останалите даването на положителен отговор не е безпроблемно. Затова в лекцията ще бъде направен опит за сравнителен палеографски анализ, но само на ръкописите, които са дигитализирани или има добри техни репродукции. Наред с преразглеждането на дискусионната тема, ще бъдат засегнати и други, вече обсъждани теми като палеографския изследователски метод, организацията на книжовния живот през XIV век и визуалността на луксозните славянски ръкописи от епохата.

За дискусионната поредица:

Темата на настоящата дискусионна поредица към Центъра за академични изследвания, озаглавена „Защо Византия?“, се занимава с влиянието и наследството на Източната Римска Империя, устояла на множество вълни от варварски нашествия и просъществувала повече от хилядолетие след падането на западната ѝ половина, преминавайки през цялото Средновековие. Освен Империя обаче, Византия е културно-историческа общност с огромно влияние, която носи елинското, елинистичното и римското наследство или наследства, но вече в християнската им форма, във всички сфери на живота си, предава ги на други народи и живее дълго време след падането си под властта на османските султани. Това влияние придобива силно идентичностен характер – признаван или непризнаван – за много народи, държави и обществени установления. Така се формира и кръгът на нашите интереси: как Византия бива възприемана, изучавана, оценявана и осмисляна. Това става по различни пътища, някои от които се опитваме да проследим, но един от главните е осмислянето ѝ в исторически произведения – летописи, разкази и научни изследвания – както през Средновековието, тъй и до днешния ден. В центъра на нашия интерес е възприемането и осмислянето на феномена „Византия“, а не толкова самият феномен. Това става по различни пътища, само един от които е историографията. Освен към историци, дискусионната поредица е адресирана към представители на различни дисциплини, които имат интерес към Средновековието, Новото време или Късната Античност – литературоведи, лингвисти, изкуствоведи, археолози – и към всички, за които феноменът Византия би могъл и би трябвало да представлява интерес.