Поредицата от публични лекции на ЦАИ продължава единадесетия си цикъл от публични лекции в рамките на програмите Advanced Academia и българо-швейцарските стипендии за млади български учени, като ще се провеждат всяка втора сряда (от 1 февруари до 15 март 2023) от 17:30 ч. в Американския център на Столична библиотека, пл. “Славейков” 4А. Заповядайте да посетите лекциите на младшите и старшите български стипендианти за академичната 2021-2022 г.

На 1-ви февруари имаме удоволствието да Ви поканим на лекцията на д-р Делян Русев, който ще представи темата:

„Своите чужди: Балканските християни в османската историография от XV–XVI в.“

1 февруари 2023 г. (сряда) от 17:30 ч.
Американски център на Столична библиотека, пл. „Славейков“ 4А.

Резюме: Отношенията между отделните религиозни общности в ислямския свят отдавна са обект на научен интерес и в частност на изследванията на османската история, която пренася властта на исляма и на Балканския полуостров с неговото предимно християнско население. Многобройните и разнообразни османски архивни документи осветляват статута на християните според двете основни начала на османската правна система – ислямското (шериат) и династичното (канун) право – както и различните реализации на този статут в реалната практика. Значителен брой проучвания третират темата за ислямизацията, християнската книжовна продукция, както и многобройните свидетелства на западни пътешественици, дипломати и други външни наблюдатели на междурелигиозните отношения. Един слабо познат аспект на тези отношения се съдържа във въпросите как самите мюсюлмани възприемат съжителството си с друговерците в „Дома на исляма“; как оценяват ролята на християните във функционирането на османското общество и държава; доколко представите им за политически „своите“ религиозно „чужди“ отразяват и определят собственото им себевъзприятие.

В лекцията ще бъдат предложени някои отговори на поставените въпроси въз основа на изследването на разнообразни в езиково и концептуално отношение османски исторически съчинения от XV и XVI в. Въпреки големия обем на османската историопис повдигнатата тема намира сравнително ограничено отражение в нея, което е показателен сам по себе си факт. В същото време това позволява едно сравнително всеобхватно и детайлно проучване на релевантните сведения, някои от които се откриват само в отделни произведения, а други търпят диахронно развитие в историографската традиция. Получените научни резултати дават възможност да се надникне отвъд религиозно-правния дискурс, като междувременно се отчитат индивидуалните особености в подхода на отделните османски историци, представители на различни социални групи. Сред тях се срещат анонимни представители на популярната турска култура, дервиши-воини, високообразовани имигранти от персийския Изток, придворни поети, учени-преподаватели по ислямско право и богословие, висши администратори и др. Особен интерес представлява и ролята на идентичностите – социални, културни и етнически, с които християни и мюсюлмани се появяват (или не) на страниците на османската историопис. Изворовите данни по тази тема ни насочват по един неутъпкан път, отдалечен както от националните, така и от модернистичните прочити на предмодерната балканска история.