Внимание: събитието е само с покани!

Центърът за изследване на религиите (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) и Център за академични изследвания имат удоволствието да обявят следващия семинар от поредицата

Религия и Култура

Във вторник, 25 октомври 2022 г., в конферентната зала на ЦАИ ще се проведе откриваща сесия със следната програма:

17:00 – 17:15 ч.: Увод

• Проф. Симеон Евстатиев (директор на Центъра за изследване на религиите, Софийски университет „Св. Климент Охридски“)
• Проф. Диана Мишкова (Директор на Център за академични изследвания)

17:15 – 18:00 ч.: Презентация на проф. Дейл Ф. Ейкелман (Колеж Дартмут, САЩ):

„Център и периферия в религията и обществото“

18:00 – 18:30 ч.: Дискусия

Резюме:

Подобно на много други ключови понятия за разбирането на религията и обществото, идеята за център и периферия изглежда „лесна“, защото думите са ясни и лесни за превод. Едва при изследването на това какво е център и периферия свързваме понятията на високо ниво с особеностите на историите и обществата. За някои мюсюлмани може да се каже, че „центърът“ е Мека, с ежегодното поклонение, молитвата към Мека и по възможност предприемането на поклонението. Дали Мека е център за исляма повече от Кербала, Наджаф или Кум? Или пък истинското поклонничество е само една от сърдечните точки?

От средата на ХХ в. до неговия край много социолози и политолози обявяват успеха на „развитието“ за секуларизация, като намират идеята за център и периферия за ключова за разбирането на националната и държавната власт. Преобладаващата ортодоксалност на социалните науки от 50-те до 70-те години на ХХ век е „теорията на модернизацията“ – понятие, което поставяме в скоби, за да подскажем, че тази „теория“ е исторически ограничено явление, чието време е дошло и отминало. Тя предполагаше, че предпоставка за политическото развитие е интегрирането на отдалечените региони в национални и международни политически и икономически мрежи чрез общи образователни, икономически и комуникационни системи. В изучаването на религиите дали дихотомии като „велики“ и „малки“ традиции решават нещо друго освен удобен начин за организиране на лекциите? Дали понятието за „централни“ и „отдалечени“ земи напредва или замъглява начина, по който функционират глобалните религии?

Първата трудност при подобни организационни схеми е, че те предполагат само един йерархичен център, а не множество такива.

Можем да си представим и форми на интеграция, които не предполагат такъв ред, или многобройни връзки между различни етнически, родствени, регионални и религиозни общности, които не се подреждат в договорена класация или не позволяват появата на такава. Отношенията и дори съюзите между тези групи често се променят, често по начин, който осуетява бюрокрацията и йерархията.

Много общества и религиозни организации са твърде големи и твърде диференцирани, за да могат тези, които са в предполагаемия център, да имат адекватни познания за останалата част от обществото. Съществува и напрежение между центровете да доминират над периферията и за борбата на множество центрове да запазят своята автономия.

И накрая, често е налице почти безспорното допускане, че писмените текстове са по-централни от устните традиции или други културни форми на авторитет. И все пак значението на текстовете не произтича от присъщата им централност, а от условните политически, социални и икономически обстоятелства на онези, които ги тълкуват.