Доц. д-р Милена Яйкимова ще изнесе публична лекция на тема: „Технология на ресантимента: как пропагандата опакова социалното недоволство" на 21 март 2018 (сряда) от 18:00ч. в зала „Вяра" (ет. 1) на Столична библиотека, пл. „Славейков" 4.

Кратка информация:

Как стана така, че езикът на омразата беше произведен в статут на гражданска добродетел? В лекцията ще търсим отговори на този въпрос през анализ на медийната среда и на обществените нагласи. Социолозите в България отдавна регистрираме един класически ефект на социалното чувство за несправедливост: обвинението към ромското малцинство в социален паразитизъм, състояние, което на ромите им е „вродено", а политическите елити го използват, за да стоят на власт. Самораслият популистки момент тук е в тезата, че интеграционните права на ромите са всъщност не права, а привилегии, които обезправяват останалото, разбирай неромско, население. Този ефект е регистриран и във Франция по отношение на магребинците, в Англия – на източноевропейците и т.н. Този автохтонен популизъм беше опакован с класическите отработени техники на създаване на морална паника по отношение на едно малцинство. Към този образ беше пришит образът на бежанците и мигрантите, а езикът на омразата към всички тях настойчиво или елиптично беше утвърждаван като гражданска добродетел. Тъкмо тази трансформация на гражданския ресантимент (популисткия момент) в добродетел (който псува циганите и мрази бежанците е честен и достоен) е пропаганден ефект. Техниката е в използване, усилване, канализиране на вече съществуващ дифузен стереотип, чрез който обаче се постига ефект, далеч надхвърлящ насъскването срещу малцинствата. Основният ефект е внушаването на тезата за национал-суверенизма като практически единствена европейска ценност, систематично разрушавана от ЕС, проводник на американските хегемонни интереси. Какви морални опасности произвежда за едно общество този пропаганден ефект? Идеята за справедливост изглежда все повече като идея за възмездие, което обаче се обръща по-скоро срещу слабите.

Милена Якимова e преподавател в катедра Социология, СУ „Св. Климент Охридски" и член на редколегията на сп. Критика и хуманизъм. Изследователските и научните й интереси са в областите на критическата социална теория, колективни мобилизации и идентичности, социални движения и социални проблеми, градски изследвания.

Избрани публикации:

Книги:

(2016) Как се ражда социален проблем? София: Изток-запад; (2010) София на простолюдието. С тарикатско-български речник. София: Изток-запад.

Статии и/или глави от книги:

(2017) Контекстът: интимно напасване. Пирон, бр. 14; (2017) "Co-opting Discontent: Russian Propaganda in the Bulgarian Media," trans. Katerina Popova, Eurozine, October 18, co-authored with Dimitar Vatsov; (2016) Огъване на свободата: протестите и перипетиите на индивидуалната свобода след свиването на социалната държава. Критика и хуманизъм, кн. 45, бр.1, с. 263-272 ; (2016) ‘This Old Trickster, Our Sofia': The City of Traffic, the City of Protest. Critique and Humanism, Vol. 46, no. 2, pp. 151-162; (2015) Психологията като корпоративна техника на управляемост. Как „грижата за себе си" се обръща срещу „себе си". Критика и хуманизъм, кн. 44, бр.1, с. 29-44 и др.