Former Fellows

Има една брилянтна мисъл на Александър Дюма-баща „Историята е само сбор от сухи факти, всичко зависи от това кой я разказва и защо“. Тази мисъл до голяма степен илюстрира ролята на историята в живота на обществата и най-вече в зоните, където е имало продължителни конфликти и неразрешени спорове. Балканският полуостров е една такава територия, където между почти всички съседи е имало конфликти през XX и XXI в., неразрешени териториални спорове, случаи на етнически прочиствания и асимилации, незатворени рани от войните и спорни казуси до ден днешен. И всеки използва историята така, както му е изгодно на него самият.Идеята на проекта ми е провокирана от втория ми роман “Аbsolvo te” и третият, който разработвам в момента. “Absolvo te” се базира на две истински истории, едната от Втората световна война, Холокоста и концлагерите Аушвиц и Дахау, и една от арабо-израелския конфликт. И в двата случая народите имат огромна нужда от преработването на историята, за да намерят път към бъдещето. И докато при арабо-израелския конфликт генезиса е много дълбоко в историята, конфликтът е действащ и в момента и преработването на историята е много трудно, то за германския народ това е въпрос, който се разисква вече повече от седемдесет години.От края на Втората световна война са минали точно седемдесет и седем години, а немците продължават да преработват историята от ужасите и зверствата на Холокоста. Оказва се, че четири поколения преработват тази история и все още има неразрешени моменти, знаем, че непосредствено след войната над Германия ляга сянката на „страшното мълчание“, т.е за да могат да продължат напред, те не се обръщат въобще назад, не се говори, не се дискутира Холокоста, не се пишат книги, не се правят филми. Едва поколението, раждано след войната, когато достига зряла възраст, започва да задава въпроси на своите родители как са могли да бъдат част или дори само да са допуснали зверствата на нацизма и тогава разривът между поколенията е много дълбок.В романа си „Absolvo te” аз се занимавам точно с темата за чувството за вина на германския народ и с това как обикновените, нормални хора са увлечени от насилствената машина за смърт на нацизма и нацистката идеология. Историята на този период все още не е преработен напълно от немците и днешните поколения продължават да го преработват. И до ден днешен, когато се отбелязва Денят на Холокоста и жертвите на нацизма част от германците искат да говорят по темата, искат да се отърсят от чувството за вина и да измолят макар и символично прошка, докато останалата част не иска въобще да се говори по темата и се „затварят“ в това, че е минало, че те не са били част от този процес и няма как да носят отговорност за него.В новия си роман разглеждам една много болезнена тема за България и Балканите, темата за Македония през призмата на една много болезнена част от нейната история, периода 1902 - 1919 г. Според мен, големите противоречия, които днес има между България и Република Северна Македония са защото на Балканите, за разлика от Германия, не се опитваме дори да преработваме историята, нито заедно да я дискутираме, а всеки се е хванал за своята си истина и не иска да се пуска от нея.Сърцевината на проекта е да видим как немците преработват своят най-мъчителен етап от съвременната си история и как това може да ни помогне на нас, на Балканите, и в частност на българите и македонците. Това да бъде пречупено през призмата на историята, географията и литературата.