Българо-швейцарски стипендии за млади български учени и представители на българската академична диаспора в чужбина

Меритокрацията (възнаграждение според заслугите) и равенството на шансовете (equality of opportunity) са едни от главните ценности на либералната демокрация. Но тези ценности трябва да се преосмислят в отговор на глобалния феномен на възраждане на популизма, разкриващ социалното и политическо отчуждение на хората, които не принадлежат към елита със „заслуги“ (merit). Учените по политическа теория като Майкъл Сандел отхвърлят идеала за меритокрация, тъй като той налага стигма и дискриминира онези членове на обществото, които то припознава като нямащи заслуги, като например хората без висше образование. Моят проект предприема ново изследване, което предлага алтернативна позиция на тази на Сандел. Аз ще развия по-широк идеал за меритокрация, съвместяващ две взаимозависими концепции за „обективни“ и „субективни“ заслуги. Конвенционалната концепция за обективни заслуги се основава на постиженията, които са признати и възнаградени от съществуващите институции. Моята нова двойна концепция за заслуги включва и субективните заслуги, базирани на личното благосъстояние и развитие.

Макар малко като бройка, до 1944 г. в България съществува прослойка от влиятелни едри земевладелци. Така наречените „чифликчии“ притежават големи стопанства главно в Добруджа, която се завръща в държавните граници с Крайовската спогодба от 1940 г. За едрите собственици промяната на държавната граница скоро означава и промяна на политическия режим. Първоначално комунистическата власт след 9 септември е сравнително толерантна към чифликчиите, но от края на 1947 г. започва политика на борба срещу „кулаците“ по модела на случилото се в СССР. В моето изследване планирам да проследя ликвидирането на големите стопанства в Добруджа, което до момента до голяма степен отсъства от българския историографски разказ или пък остава в сянката на по-големия процес на колективизацията на земеделската земя.

Настоящият проект цели да осъществи анализ на борбите за права и срещу дискриминация, водени от емигрантки, работещи в грижовния сектор въз основа на теренно проучване в Испания и Гърция. Опирайки се на академична литература в сферите на миграцията и деколониалните изследвания, от една страна, и на социалните движения, от друга, проектът се стреми да допринесе за диалога между теоретични перспективи и географски контексти, както и да предостави иновативен емпиричен принос. Изследването повдига въпроса за неравномерното географско разпределение на мобилизациите и организациите на жените, работещи в сектора на грижите, при сходни проблеми и условия, както и за необходимостта от по-нюансирано разбиране на факторите, които допринасят за колективна организация, целяща да защити правата на работниците, и в частност на жените и мигрантите, както и на причините, които я възпрепятстват. Чрез използването на качествени методи, проектът цели да предостави данни, които ще помогнат за изграждането на сравнителен анализ между българските емигрантки в различните страни, между мобилизираните и неорганизираните работнички и между различните поколения български емигрантки по отношение на борбата за техните права.

Проектът има за цел да анализира миграциите на турски и мюсюлмански общности от България към Турция през междувоенния период през призмата на демографските политики и процесите на държавно и национално изграждане. Използвайки подходите на преплетените истории и транснационалната история, изследването ще проследи в сравнителен план как България и Турция развиват специфични стратегии за хомогенизиране на демографски хетерогенните си територии по етнически, религиозни и културни признаци. По този начин проектът ще проучи как миграционните потоци са повлияни от предефинирането на границите на гражданството, идентификационните категории, рамките на приемане и социалните йерархии. Като разглежда историческата динамика на турските и мюсюлманските миграции, изследването ще постави преселването на населения в по-широката рамка на политиките и практиките на двете национални държави на етническо и демографско инженерство. Фокусът е върху конструирането, договарянето и трансформирането на националността и свързаните с това различни държавни стратегии спрямо „желаните“ и „нежеланите“ граждани, категоризирани като мнозинство и малцинства. Проектът ще проследи начините, по които тези категории са инструментализирани в различните визии за национална цялост.

Обект на изследването е имплицитно заявеният в работата на Фердинан дьо Сосюр проект за лингвистична семиология. На първо място, проектът предлага понятието за семиология да се разграничи ясно от това за семиотика, като обхватът на това ново понятие да бъде изследван чрез проучване на ранните фази в развитието на структурната лингвистика, така както са отразени в съчиненията на Сосюр, публикувани и ръкописни. Според първоначалната ни хипотеза преоценката на основните положения на структурализма и семиотиката в съответствие със Сосюровия проект за семиология може да набави редица нови схващания за това, как да разбираме езиковата сигнификация, а и човешката означаваща дейност изобщо. Като интерпретативна призма на тази семиологична рамка предлагаме най-вече преоценката на проблема за материалността на езика, тъй като именно въпросът за материалността изпъква в най-новите проучвания върху наследството на Сосюр. В една следваща стъпка това ново семиологично разбиране – както за естествените езици, така и за други системи на означаване – би могло да бъде приложено към проучването на литературата, разглеждана като организирано означаване, а също и към други области на човешката дейност, които включват знаци.

Транс-националности: консулите и създаването на модерните Балкани (1787 – 1908) разглежда ролята на консулските служби в създаването на национални държави, изграждането на нови икономически взаимодействия и възникването на модерни представи за гражданство на Балканите през деветнадесети век. Проектът има за цел да обедини прозрения и методи от историческата наука, градските изследвания, правото, икономиката и дигиталната хуманитаристика, за да анализира начина, по който консулските мрежи реконфигурират градските пространства в късната Османска империя и новите национални държави, възникнали в Югоизточна Европа. Търся отговор на въпроса каква е ролята на консулите в създаването на съвременните Балкани, изследвайки взаимовръзките между империализма, образуването на национални държави и формирането на нови понятия за гражданство.

Проектът е замислен като longue durée изследване на извънсъдебното задържане и лишаване от свобода в една отделно взета страна, което поставя по-широкия въпрос за репресивния потенциал на модерната държава. Проектът ще представлява първото цялостно изследване на интернирането на цивилни, концентрационните лагери и принудителния труд в България през ХХ век. Проучването има за цел да проблематизира съществуващия консенсус в българската историография за естеството на тези репресивни практики и институции като уникални само за тоталитарните диктатури, като предложи различна перспектива към техния произход, развитие и история в български контекст. Проектът, вдъхновен от все по-нарастващия брой изследвания на концентрационните лагери в световен план, ще интегрира българския случай в по-широка европейска и глобална перспектива.

The project aims at studying the reception of Freudian psychoanalysis in Bulgaria in the period of 1947-1990, viewed through the optic of the psychoanalytic concepts of ‘repression’ and ‘resistance’ and the dialectic relation between them. The main hypothesis includes identifying those ‘places of repression’, existing at the level of discourse, in which the psychoanalytic ideas are stylized, refuted, denounced and rejected from the position of the official Marxist ideology taken as a framework for the sciences of mental health. Along with that, the hypothesis allows – without assuming – the existence also of ‘places of resistance’ in which the psychoanalytic ideas are integrated into an implicit or disguised form in the discourse of sciences, managing to circumvent ideological censorship. By means of an interdisciplinary methodology the project studies the modalities of relation between real repression and possible resistance both on the discursive level and on the level of the personal history and individual behaviour of certain figures who were involved in the subversive practicing of psychoanalysis in socialist Bulgaria. The final aim is not only to construct the concept of critical reception of psychoanalysis but also to reveal – in the meaning of values and philosophically – those meaning potentials of analysis that have made it become a ‘counter-discourse’ and a form of resistance against every (totalitarian) invasion on freedom and thinking.

The research project aims to explore a hitherto understudied perspective on Christian-Muslim relations in the premodern Ottoman society, namely the discourses on Balkan non-Muslims in Ottoman Muslim narrative sources produced between the fifteenth and the seventeenth centuries. It will cover a wide range of partly unpublished texts in the Ottoman Turkish and Persian languages falling according to their genre into the main categories of history, hagiography, geography, and travel accounts. By applying to the relevant accounts an interdisciplinary approach including historical, hermeneutic, text-critical, and codicological methods, the project will situate its findings within a larger sociological framework based on the concept of ‘interpretative communities’. The aim is to trace the sociopolitical implications of Muslim accounts of ‘the other’ as well as to provide a better understanding of how identities functioned and interacted in a premodern imperial setting.

This project investigates how architects responded to politically dictated demolition of architectural heritage in Sofia and Plovdiv, Bulgaria’s largest cities, in two periods: late socialism when the relics of the ‘bourgeois-monarchic era’ were still subjected to ‘socialist reconstruction’, and post-1989 transition when socialist landmarks became targets of ‘decommunization’. At the focus of my study is a dual politicization of architectural heritage: obliteration triggered by politics of history, and expert advocacy for preservation. I analyze the latter through the lens of politics of profession, i.e. as part of a coherent vision of both a harmonious city and the architect’s role in its production. My working hypothesis is that architectural heritage was a stake in architects’ quest for reclaiming expert agency before and after 1989, tackled in conjunction with larger professional themes and urban problems: issues of authorship and collegial solidarity; problems of environmental and social deterioration; questions of cultural identity and historical value. The project methodology is discourse analysis of primary sources: (1) stenographic records of discussions within architects’ organizations, specialized architectural journals and architects’ publications in mass media; (2) state decrees and programs related to urban (re)planning; (3) changing legal definitions and conservation procedures concerning material heritage and cultural monuments.